Това е една история,която вероятно се е случила на много момичета. Този разказ е вдъхновен от един човек,който,надявам се,не се разсърди, че съм написала случая в съкратен вариант.
края на юли 2014
Писах му. От много време се канех. Почувствах се странно, както никога досега .
Чувството беше неповторимо.
Остана до самия край .
февруари 2015
Все още мисля за него, мамка му. А той изобщо не мисли за мен.
След всичките месеци, оказа се, от тайно очакване на нещо внезапно да се случи, вече не знам какво изпитвам . Сивота. Искаше ми се бе черно. Но не е . Все още имам нещо към него.
Но никога няма да го покажа повече . Никога .
Записвам го черно на бяло , като обещание,което трябва да спазя .
Просто искам да ме помни. В момента не искам нищо повече от това.
Надявам се един ден да го срещна. Представям си как погледите ни ще се преплетат - моят ще е студен , неговият изненадан. Така ще стане .
Ще има безпочвени надежди за мен ,които ще останат такива , защото аз не искам да бъда в същото положение отново .
Мисля го. Написах го. Искам да стане и ще се случи .
