Слънчогледи ...

...свързвам ги с лятото и много ги обичам.~ 




Мина една година.Точно.
Но не съм тъжна.Обхваща ме странното усещане за песъчинките на времето,за което не съм писала един-два пъти.
Сега,разбира се,всичко е много различно. Стигна се до онзи момент,когато спираш да правиш всякакви планове и просто очакваш с нетърпение следващият ден,следващата вечер,защото не знаеш какво ще се случи.
Интересното е,че умът на един човек може да бъде на толкова места едновременно.
В тази връзка,къде сме ние последно? Там,сега, или някъде другаде,може би ?
Ако трябва да сравня последното лято със сегашното,определено ще кажа,че откъм пътувания това има минус. Но пък през това лято ми се случиха толкова други неща,че просто не ми стига една публикация да обясня. Някои ще кажат,че живея в един огромен сериал,но не сме ли всички хора на тази планета нечии кукли за развлечение? Едва ли ми разбирате сравненията,но това няма особено значение.
Напоследък все това повтарям. "Няма значение" "Както и да е,ще се оправя" 
Всичко,което се случва. Тези реплики са за всичко. Един изтънчен начин да кажеш "майната му,каквото ще да става" 
Но не съм и на крачка близо до това,което други хора са преживели. Така че знам,че има още много . И всъщност не се притеснявам от нищо. Наистина ми е само интересно да видя какво ще се случва оттук насетне,не ми е притеснено за нищо. Чувствам се спокойно в кожата си , точно в този момент.
Искам да имам винаги такова самообладание. И да вбесявам хората с него, а не аз да се вбесявам. Ще се постарая. Поне засега така смятам.
Казват,че времето ни взима най-много.


Мечтая си да бъда като слънчегледите - винаги позитивна,винаги усмихната,винаги обърната към хубавите неща в живота.
И един ден ще бъда такава.Вече започвам да ставам. :)

[ Read More ]

Mary Poppins

... a.k.a. Марина Ангелова




Реших да направя втори личен блог, защото другият... ми писна,някак. Дали защото аз го забозих, или защото по природа си падам малко непостоянна, в някои отношения, не знам,но ето го и него - целият е с вкус на еспресо,с  мляко и захар.Иначе казано,капучино. Топло, вкусно, с канела и захар, така,както аз го обичам много.
Може би няма да е зле да опитам да се опиша...с няколко думи? Ако случайно не знаете на кого четете глупостите в момента.
Като за начало да поясня и защо Мери Попинс.
Всъщност този прякор дойде от един мой познат - Адел,изключително артистичен и забавен човек,който за пръв път да не ме свърже с Мери Джейн,например.Когато чуе за прякорите ми,говоря. А пък и асоцията с Попинс е добра,защото съм мечтателка,много голяма при това,но в същото време съм и доста трезво мислеща,здраво стъпила на земята.Влюбчива...може би да ,но както казах - здраво стъпила на земята съм и не си въобразявам небивалици.Поне не във връзките.
Импулсивна и спонтанна, тези думи при мен вървят ръка за ръка,заедно с иронията,която обичам да влагам,нищо,че не винаги се усеща. Точно както хубавото капучино - пяната му е плътна,лъжичката потъва бавно и кафето се усеща леко,не е натрапчиво силно,както еспресото.
Като цяло съм изключително, дори прекалено,чувствителна.Тази ми чувствителност съм длъжна да запазя,защото иначе трудно бих могла да рисувам.Трябва чувство,емоция,която да предадеш върху листа.Не става просто ей така. Ако си творец,би могъл да ме разбереш,нали?
Все още не смятам да трия другият си блог - той е първият и си го обичам,нищо че се препълни с драматични изказвания и тъжни до досада постове.Извинявайте,за което.
За много неща,случвали се в живота и ежедневието ми, не мога да дам точно обяснение защо са се случили. Просто са се случили,това е. Така е и с този блог.Просто реших,че искам да имам още един. В тази връзка,чудя се,как така в другият станаха толкова много последователите,след като,особено напоследък, не се получават добри постове. Но хората явно харесват ... изявите ми ?!
Както и да е, не знам какво ще правя тук,знам,че искам поне малко да се различава от другото местенце. Което няма да трия,обещавам.
03:55ч. А аз ви занимавам с това,хъх.
Мислих да си подновя дневника,но тази идея бързо ми стана досадна,когато се сетих за милионите случаи,в които нямам сили да си движа ръката старетелно,пиша грозно,изморена съм или просто нещата се получават по-добре на проклетите машинки на новия век,сиреч компютрите. Не знам дали компютърът ме претоварва с емоции и аз просто имам нужда да ги изливам някъде или по някакъв кибер начин ме вдъхновя,но ето,факт - второ свое местенце си създавам. Надявам се да е по-... лесно и приятно за четене,знам ли.
Мислих и за варианта просто да поизчистя някои глупави и безсмислени постове,но това някак ми се струва неправилно,предвид факта,че колкото и глупави да са,те все пак са част от архива и напомнят за някои дати,които пък напомнят за други неща и така се въртя в кръга на голямата дилема ... : да трия,или да не трия. И избрах второто,с разширение - просто създадох това...да го приемем като .. хъх,кибер кафенце-чат-стая-излияния-дневник  ? :д
Предупредих ли ви,че по това време на нощта - вече 04:04ч., даже сутринта, получавам вдъхновение,особено ако съм будна и не ми се спи толкова много? Е,знаете.
А за глупостите казах ли ви? А, то не че не се вижда де.
Хубаво е да имате до себе си нещо за пиене, каквото обичате и предпочитате - кафе,чай,сок,фреш... а,може и тортичка... ммм . Предупреждавам ви, че тук може често да срещате всякакви изкушения - сравнения като палачинки,торти,пасти, бисквити,капучино,мока, фрапе,фреш от портокал,черен шоколад, шоколад като цяло,салати,плодове, все любими вкусотийки,използвани като сравнения. За нещо,каквото и да е.
Аз имам намерението обаче,все пак да легна да спя, а вие следващият път не правете грешката да четете без някаква храна до себе си,вместо сега да се облизвате,премлясквате шумно,или цапате клавиатурата с лигите си,все признаци на чревоугодничеството ви, точно в момента. А,ако сте гладни... още по-зле за вас. ;ддд
Лека нощ... мили читатели,до утре,когато сигурно ще ви пиша сънена с чаша кафе  нещо за ядене, готова да ви разкажа някоя по-скорошна история и случка.

[ Read More ]