...свързвам ги с лятото и много ги обичам.~
Мина една година.Точно.
Но не съм тъжна.Обхваща ме странното усещане за песъчинките на времето,за което не съм писала един-два пъти.
Сега,разбира се,всичко е много различно. Стигна се до онзи момент,когато спираш да правиш всякакви планове и просто очакваш с нетърпение следващият ден,следващата вечер,защото не знаеш какво ще се случи.
Интересното е,че умът на един човек може да бъде на толкова места едновременно.
В тази връзка,къде сме ние последно? Там,сега, или някъде другаде,може би ?
Ако трябва да сравня последното лято със сегашното,определено ще кажа,че откъм пътувания това има минус. Но пък през това лято ми се случиха толкова други неща,че просто не ми стига една публикация да обясня. Някои ще кажат,че живея в един огромен сериал,но не сме ли всички хора на тази планета нечии кукли за развлечение? Едва ли ми разбирате сравненията,но това няма особено значение.
Напоследък все това повтарям. "Няма значение" "Както и да е,ще се оправя"
Всичко,което се случва. Тези реплики са за всичко. Един изтънчен начин да кажеш "майната му,каквото ще да става" Но не съм и на крачка близо до това,което други хора са преживели. Така че знам,че има още много . И всъщност не се притеснявам от нищо. Наистина ми е само интересно да видя какво ще се случва оттук насетне,не ми е притеснено за нищо. Чувствам се спокойно в кожата си , точно в този момент.
Искам да имам винаги такова самообладание. И да вбесявам хората с него, а не аз да се вбесявам. Ще се постарая. Поне засега така смятам.
Казват,че времето ни взима най-много.
Мечтая си да бъда като слънчегледите - винаги позитивна,винаги усмихната,винаги обърната към хубавите неща в живота.
И един ден ще бъда такава.Вече започвам да ставам. :)
