~ "Няма личен живот,
в който никой да не е проникнал.Никаква тайна не може да бъде скрита в цивилизования свят.Обществото е бал с маски,където всеки крие истинската си същност и я разкрива,криейки се. " Р.У.Емерсън

Сред гробницата тъмна на скръбта,където мен Съдбата заточи ме,където лъч не трепва и Нощтае господарката със странно име,а аз - художник на насмешлив бог,осъден да рисувам върху мрака;където сам като готвач жестоксърцето си варя, че глад ме чака,понякога пристъпва нежна, кроткавиделина - тъй както днес проблясна!И докато израсне тя - една! -по леката й източна походкапознавам свойта гостенка прекрасна:макар...
[ Read More ]
Read more...

Искам,не искам,трябва да призная,че и това лято мина ужасно бързо. Може би дори по-бързо от предишното. Защото го чаках цяла година.
Няма смисъл да потъвам отново в депресия,че утре съм на даскало,защото при мен... училището ще настъпи с не толкова голям шок,че отново е 15 септември, а с прекрасното нетърпение за Созопол,имам невероятното щастие и късмет там да ми е практиката.
Нали ви предупредих,че...
[ Read More ]
Read more...

мечтите ми ще се изпълнят.Обещавам си.
Отново имам големи мечти. Страх ме е от тях.
Но пък нямам търпение за практиката.Наистина.
Мисля си доста напоследък кой е истински и кой какъв е всъщност.
Разбира се,в свят,изтъкан от маски е трудно да намериш първата игла.
Ако ме разбирате.
Бавно,но сигурно започвам да разбирам все повече себе си.
Хората на изкуството винаги са и ще бъдат хора,които...
[ Read More ]
Read more...

А зад нея стои ли пак той?
Пясъка отново ли си отива с вятъра?
А зад него стои ли пак тя?
Пясъка топи ли се в ръката?
Студ. Крах. Лято. Трудно е.
Време. Място. Дъжд. Любов.
Искам, искаш, вярваш, тръгваш, гониш.
Обичаш, обичам, вярвам, пътувам, радвам.
Дълъг път. Закъснели сълзи. Усмивки.
Радост до полуда. Полет по-висок от мечти.
Река. Планина. Море. Тъга.
Слънце. Есен. Листо. Сън.
Оранжево...
[ Read More ]
Read more...