 |
| мечтите ми ще се изпълнят.Обещавам си. |
Отново имам големи мечти. Страх ме е от тях.
Но пък нямам търпение за практиката.Наистина.
Мисля си доста напоследък кой е истински и кой какъв е всъщност.
Разбира се,в свят,изтъкан от маски е трудно да намериш първата игла.
Ако ме разбирате.
Бавно,но сигурно започвам да разбирам все повече себе си.
Хората на изкуството винаги са и ще бъдат хора,които биха те разбрали. Защото те нямат такива предрасъдаци,те вярват и те истински мечтаят,но за разлика от другите,вярват в мечтите си.
Може да ме е страх от моите,но въпреки това ги ценя и вярвам в тях. Страх ме е от пироните по пътечката,която трябва да извървя до тях...
Никой не би ме разбрал по-добре от моите хора и това си е чистата истина.
Не мислех,че хората като цяло биха могли да бъдат толкова повърхностни,да лепят етикети на всичко и да им дават прекалено голямо значение,но явно всички ужасни неща,писани някога за хората може би са верни.
Всъщност каквото и да говоря,нищо не би могло да промени чувството в мен в момента.
Предадена.
Но въпреки това силна.
Достатъчно,за да продължа да мечтая и да работя върху целите и себе си,каквото и да става.
А на вас,предатели,какво? Какво за вас? За вас една майна и това е.... :)
