Не съм писала в нито един от блоговете от много време,много дори за мен .
Ако трябва да бъда честна... не малко неща се случиха. Да започнем от преди началото на учебната година.
12.09.2011
Този ден беше тъй прекрасен,слънчев,топъл и изпълнен с настроение. Аз,Теди,Вики,Аци,Стеф и Боби отидохме в с.Желен, община Своге, на вилата на Вики.
Отидохме там с влак. Пътуването беше освежаващо и ми помогна да разбера,че всъщност много искам да съм извън София,точно в момента. Хубавото бе,че ми предстоеше практика.
Иначе деня мина страхотно, момчетата правиха първото си барбекю на огън,опекоха най-вкусните пържоли (чак сега ми се дояде пак) , беше от онези топли дни,които подсказват,че са последни.Но въпреки това дълги и разточителни. Приятни. Беше топло,но не жега,а приятно лятно време,като за преди есента.
Сменихме малко обстановката,видяхме,че всъщност можем да се организираме,въпреки,че аз както винаги казах на нашите в последния момент и си изпросих мъмренето от тяхна страна. Но пък беше забавно и различно...
И обещавам да отделя цял пост за този ден. Сега само споменавам.
15.09.2011
И така,този съдбовен за целия свят ден,тъй бързо идващ,а уж много далеч от 30 юни.Уж.
Той беше приятен,освежаващ и... толкова много дежа-вю. Бях 1 клас,бях 2,3,4,5,6,7,8,9 ... и така до 10 . И въпреки това странното чувство не си отиде през всичките тези години. Докато повечето от връстниците ми се вайкаха, съучениците ми ,заедно с мен се радваха,че този ден е дошъл,защото бе предшественик на дългоочакваната морска практика в Созопол.
Той мина в разминаване с хиляди други ученици,които не се бяха виждали цяло лято и баналните прегръдки,от които никой не се избави. А аз лично ги раздавах и се радвах да видя отново съучениците си, всичко след леко скандалното ни завършване бе поутихнало, беше се успокоило.Покемоните,както наричаме вече бившите зайци (които бяха и все още са отвратителни) бяха доста нахъсани да тормозят сегашните зайци,милите. Никой не се занимава с тях,но въпреки това те са толкова изплашени, някак ... не толкова уверени и по-добре всъщност. По-страхотен от нашия випуск няма да има, йееах.
Деня го прекарах в... ми всъщност беше доста интересен. Бях с Мимс,Райчо,Гатев и Виктория през по-голямата част от деня. Гатев и Виктория тогава се забиваха и си пускаха много намеци,чак ми стана кофти. Райчо и Мимс, ах тези гълъби. На тях съм им свикнала. Запознах се с Георги Бонев, с близнаците Иво и Иван (!) и пфф... не си спомням още кой.
Бяхме във Вип бара на пресечка от Графа, след което бяхме в Редута при някакъв си Теодосий,приятел. Разхождахме се в някакъв парк,говорихме,слушах внимателно изцепките на всеки и .. ами какво да ви кажа,интересен ден беше . Все още на всеки му бе някак... лятно. Нямаше и следа,която да напомня,че днес е учебен ден. При това първия.
Прибрах се към 21,крайно уморена... и в общи линии денят ми бе ... пълен,разнообразен и бях доволно изморена.
17.09.2011
Дългоочакваният ден дойде. Започна много рано,още призори,в 05:30 ч. , с последните ми приготовления с багажа и себе си. Бях спала около 3 часа, от вълнение,главно . Както винаги си оправях багажа много дълго време,без да бързам,за да не забравя нещо. Беше тежък заради материалите,които бяха набутани едвам едвам вътре.
В 06:30ч вече бях тръгнала от вкъщи,с нетърпение.
Заминах. Най-накрая. Махнах се от София.Нещо,за което дълго бях мечтала.
А практиката бе прекрасна. И за нея трябва отделен пост.
А това сега е просто като .. лъч надежда ,че пак ще пиша ;дд
Обещание към себе си,че пак ще пиша. Защото имам какво да кажа, а нещо все не намирам сили да го направя.
