Да,отново съм тук и отново имам какво да ви разкажа. Надявам се да ви е интересно. И ако ви е, извинявайте,че не пиша по-често.
Месец май.
Прекрасен месец май.
Студен и топъл... месец май.
Абе,то всички знаете кой месец е , ама аз все пак да си кажа ;д. И така,как да разкажа по възможно най-кратък,но същевременно и пълен начин, какво се случва напоследък ?
Еми...
Да започнем от Голямото събитие.Или по-точно малкото на Голямото събитие. Или завършването на братовчедка ми Наталия.
 |
| Аз (с туниката),чичо ми и сестра ми. |
Външният ми вид ... - накъдрих си косата,облякох си една моряшка туника,клин и едни страхотни черни, много високи обувки,купени специално за повода (естествено,ще ги нося и за други случаи). Трябваше да предвидя,че с чорапогащник щеше да е по-добре. Защото с клина някак натежаваше. Както и да е,пак е добре.
Въпреки,че бяха нови обувки,които обух за пръв път, не спрях да танцувам - и ходех добре.
Предният ден Ричи и Цецо (!) ни изпратиха до автогарата на Герена. Не можех да повярвам,че най-накрая запознах Ричи с Цецо - защото Цецо не го харесваше въобще,преди да се запознае с него,беше против връзката ми с него и ставаха много големи скандали,в които майка ми обикновенно беше между чука и наковалнята ....
Взехме Маги с нас (малка,сладка, 4 годишна принцеска : ) )
Краткият път до Етрополе - само час и десетина минути някъде, ме освежи доста,разведри ме от обичайната Софийска обстановка.По пътя имаше буреносни облаци,но не беше студено,а по-скоро много приятно.За разлика от сега .
В момента,вече минава средата на месеца, и въпреки това - аз ходя на училище с две блузи,горнище с качулка и яке . И ми е студено. А седмица преди това - бях с тениска и съжалявах,че не съм си обула късите си панталонки - толкова ми беше топло.
Аномалията във времето ме дразни ужасно много.
Но пък гледам да не се повлиявам.
Друго ми е проблема . Проблем са ми оценките и като цяло завършването - защото цялата година ми беше доста слаба откъм работа,класа ми стана много смотан и като цяло тъпа година,с много продължителна зима и доста промени и новости.
И въпреки срама по математика,поне другите предмети ще ги оправя. Няма да се оставя.
По пътя към собственият си рай съм .
Убедена съм,че въпреки слабата година и многото промени и новости,с които тепърва трябва да свиквам,ще се справя.
Ще стигна до момента,в който ще бъда добре осигурена,ще работя и ... ще имам още повече отговорности на главата си .
Малко не искам да пораствам .
Но искам или не ... - налага се . Всички минават през това . И никой няма да е изключение. Не трябва да бъде.
Всеки път,когато слушам някоя стара песен,гледам стар филм и въобще се сетя за детството си .. ми става толкова мило и топло - хванах последните хубави неща - последните качествени анимации,последните хубави неща,последното време без компютри и подобни зависимости ..
И искрено се радвам,защото имах прекрасно детство и все още искам да го имам,но ... с преместването ми в София то изчезна - и за добро или лошо,все още съм тук .
В началото много страдах за Пловдив - дори не знаех защо,знаех само,че ми е много мъчно .
Някак си ми се чувствах много свързана,все още имаше прясна следа там от мен - помнеха ме,говореха за мен и ме търсиха .
В момента .. ме търсят двама души,рядко - трима.
Но сега всичко е ... абсолютно различно .. и аз съм добре, чувствам се в кожата си .
Мечтаех за любов - получих я и съм много щастлива и удовлетворена ... и определено - пристрастена към това момче ... просто ме привлича ужасно много,изпитвам някаква .. нужда да съм с него . Много ми е близък,силна опора ми е освен това .
Обичам го .
И го признавам напълно искрено .
Все имам чувството,че не ми вярва - някак си не може да го възприеме .Сигурно защото съм първото момиче,с което изпитва силни чувства ...
Но това е дълга и ... а за повечето сигурно и скучна история .
Искам мъфини. И капучино - студено,топло - без претенции съм.
И сега това ще сънувам - я мъфини,я палачинки,нещо по-така ..
И много,много шоколад . С банани . И ягоди.
Лека ми нощ.
