Бях отново в Турция. И разбира се,беше много различно.
Градът беше Бодрум,датата - 10.08 до 18.08. Първото нещо,което забелязваш в Бодрум,освен Егейското спокойствие,е архиктетурният стил - всички описващи го като впечатляващ,а за мен просто различен на първо виждане - бели къщички,не по-високи от 3 етажа,само естествен строителен материал - камък,дърво,мрамор.Уж.Според мен си имаше и нормален бетон,но това е мое наблюдение.Нека ексурзоводите да разкрасяват историята на древният гръцки град Халикарнас,вече турски курорт Бодрум.
На първо виждане всичко просто ми се струваше прекалено еднакво,но после някак си...наистина видях красивото очарование-истинско синьо спокойствие и бяло домино - къщичките,многобройни вили и хотели,все красиво направени,поддържани и... тузарски,определено.
Хотелът.
Е,той също беше прекрасен. Нов,бял,разбира се,с малки пътечки между двуетажните вилички,в които бяха стаите.Имаше палми,красиви цветя,два басейна,открит ресторант с прекрасна кухня на шведска маса и плаж - този път добра пясъчна ивица, с повече камъни.
Имаше крайбрежна улица точно до хотела,по която всеки ден се разхождахме с Деси. Беше приятна,като малък център - с ресторантчета,други хотели и магазини за сувенири.
Когато стигнеш единяит край на крайбрежната улица, стигаш до пристанище - малко,предимно за частни яхти и малки лодки.Имаше си малко мостче,по което да минеш,а отдолу беше коридорът за въпросното пристанище. Очарователно.
Имаше и малък пазар на ръчното производство. Прекрасни неща имаше - всичките до едно - ръчно изработени. Личеше си. Бяха толкова изпипани и толкова примамваха да ги купиш,но за съжаление бюджетът беше ограничен. Но имаше прекрасни неща - толкова артистични морски закачалки,неща от дърво - птици,ветропоказатели,красиви саксии,бродерии. Всичко с уникален стил. Сергийките бяха не повече от десет,и са лично подарени от общината на тези жени,с цел подкрепа и стимул на личното творчество и разпространяването му,разбира се.
Така.Дотук с живописните обяснения.
Турците са много разгонени.Наистина.
Вървиш по улиците и непрекъснато някой мъж ти подвиква "Hello " и то на развален английски.Много прост поздрав,но дори на тази лесна дума успяват да докарат от тяхното особено произношение :дд .
Един сервитьор ми сервира кола . Мразя кола. Отидох и му казах да спре да го прави. Почувствах се адски неудобно. На всичкото отгоре този сервитьор си ме хареса и непрекъснато се усмихваше от ухо до ухо щом ме види. Адски неловко.
Имаше и друг сервитьор,който много се закачаше с мен,но пък той се закачаше и с останалите туристи,той не се брои.
Да бъдеш на 1200 км от Пловдив и България...си оказваше влияние. 1400 до София пък. Грубо погледното,толкова са.Липсваше ми Ричи.Намерих си един камък на плажа - сърце, с който и в момента си играя - просто да ми напомня,че ме чака някой и този някой наистина ме обича,за пръв път ... ми се случва някой да ме обича така и да е споделено.И въпреки,че го чух точно 2-3 пъти,през другото време си пишехме чат-пат,когато имаше възможност
Нямах търпение да му разказвам.Да го видя,да го прегърна.
Не спирах да си мисля какво ли щеше да бъде, ако той беше тук с мен. Щеше да се разбира идеално с всички. Знае турски перфектно.Щеше да се радва много на шведската маса и щях да го навивам да се пуска с мен по пързалките... Щяхме да се гушкаме цяла вечер,да излизаме по крайбрежната,да висим на плажа до вечерта.... хубава мечта.
Така. Да продължа с разказа.
На вторият ден от пристигането си,вече наспани след 18 часовият път (до Кушадасъ беше 16) отидохме на ексурзия из града.
На това панорамно място се снимахме и... се качих на камила.Бяха три - две женски и едно мъжко,по-малко от женските,върху което не се качваха още хора.
Естествено,че веднага поисках да се кача на нея! Та това си беше суперско изживяване!Краси се качи зад мен. И тази камила като се изправи - първо се наклони напред,после - назад, докато изправи дългите краци. Разходи ни за няколко минути,снимаха ни,аз се смеех,насладих се на момента и с нетърпение чаках момента,в който ще разказвам това на другите хора :дд.
Посетихме магазин за бижута - Bodrum Gold Center.
Невероятно място,но...не и за хора като мен - обикновен човек. Имаше един служител там-българин,на когото зададох по-лични въпроси.Истински ме вълнуваше как е стигнал до там,какво е работил преди това и какво се изисква от него за да го наемат в подобно величествено място - та там имаше неща за стотици хиляди долари... ръчно тъкани килими (коприна,памук,вълна.. ) скъпоценни камъни,часовници (швейцарски... и невероятни), бижута - злато,сребро, полускъпоценни камъни .... все невероятно красиви и скъпи,наистина скъпи неща,които не всеки може да си позволи изобщо някога през живота си...Не сподели особено много,но каза,че е "трудно". Това е сигурно... но останалото...само той си го знае.Много исках да разбера,баща ми също,той наблюдаваше как го разпитвах разпалено...та той работеше една работа-мечта - всеки ден сред красиви неща,запознава се с много и различни хора,материално е повече от добре и въобще..уредил си е живота,със сигурност!
Сложи ми часовник за..колко беше ... нещо от сорта на 29 хил. евро, но той беше мъничък,изписан,женски и нежен. Личеше си,че е скъп,определено.Именно затова не обърнах внимание на цената му - видях я за миг,колкото да ме смути и да ми напомни,че едва ли ще имам подобно нещо на ръката си - поне не скоро.
 |
| Позната ли ви е картината :)) |
Посетихме и един магазин за кожени изделия. Отново прекрасни неща. На отново космически цени. 400 $ за яке. Окей,съгласна съм - хубаво беше,от качествена кожа,но... 400$ ?! Малко в повечко ми идва.
Гледахме ревю с кожени изделия,почерпиха ни със студен чай-ябълка,който беше прекрасен и аз испих две чаши от него.
Там също имаше българин - който също разпитах - този път въпросите ми бяха "Какво е чувството да работиш на такова място?" отговор : "Определено вълнуващо" . Ех. Блян.
Да работя в модна компания е детска (и наивна) изоставена моя мечта. Като малка, а и в по-късен етап непрекъснато рисувах модели и се усъвършенствах.
После просто забелязах,че си играя повече с цветовите комбинации,отколкото с видовете облекла.
Следващата дестинация беше един универсален магазин - в него имаше дрехи,обувки,аксесоари,сувенири,а в дъното-локуми,специални чайове,локуми.
Локуми.
Тази история е доста смешна,особено сега,когато се сещам отново.
Служителят в магазина,който режеше локумите (ръчно правените можеш да ги опиташ - както направих и аз - доближих се,избрах си един вид и го опитах,но...) ето какво стана - той ме видя, попита ме "Как съм" (естествено,редовен въпрос,задаван от турците,сякаш само това знаят... *те май наистина знаят почти само това от английският* ) и естествено,аз му отговорих,че съм добре. След което нашите отидоха да избират локуми за подарък, а той ме дръпна встрани (!!!) и ми отряза малко парче,от локум,който не се дава на туристите за дегустация. Да. Много мило от негова страна,но нямаше нужда.
Следващата му стъпка - какво ще правиш довечера? - при което аз се стъписах и абсолютно автоматично отговорих с "не , не не ! " (как може да са толкова разгонени) при което нямаше нужда от повече обяснения, той се усмихна неловко и се обърна да си върши работата.
При което аз набързо се отдалечих в другият край на магазина, при сувенирите и касите,където едва ли можеше да ме види.
Адски неловко.
След това посещение най-накрая потеглихме към хотела,а на мен адски много ми се пишкаше.Бях изпила почти две бутилки вода,отделно и студеният чай. Отделно и чаят,който дегустирах преди Локумът (твърде сложно име а и не е от значение) да ме дръпне.
В този магазин също имаше българин - от Лудогорието беше и беше доста приятно да го срещнем - бе наистина топъл и се зарадва много,когато ни видя.
Уау.Само в Турция веднага срещнах българи. Какво ли е в другите страни ?
Статиската сочи,че само в Лондон има 500 хиляди българи.
А тук заключват безлюдни,напълно празни села. И ни съобщават за поредното село,останало с по един жител.
Жалко,но факт .
Но няма да си кривя душата - и аз съм от онези млади хора,които искат да напуснат страната и да се реализират някъде другаде. Просто защото тук нямаш реализация,освен ако не си мутра.Примерно.
Или депутат. Полицай също става .
Както и да е , след тричасовата ексурзия се прибрахме в хотела малко изтощени от жегата и обикалянето.Аз побързах да се изпикая и да се освежа. След което последва вечеря.
На следващата сутрин станахме в 8,оправихме се за закуска и после отидохме на плажа - пекохме се отново само до 12 (за мое съжаление, аз няколко пъти навивах Деси да ходим на следобеден плаж,но уви,не стана. А сега милея отново да съм на море и да съм черна.А не като мляко,пф...) после отивахме на обяд,аз се чудех колко по-малко храна да си взема и какво ще правя после ... След което се прибирахме в стаята,защото нашите нямаше да ни позволят да отидем на плаж ("Слънцето е преалено силно" може и да са прави,но сега не ми личи,че съм била на две морета!) а за разходки в 40 градусовата жега определено не ставаше.
Затова се прибирахме в стаята си,гледахме руска поп телевизия (другият избор беше турска поп телевизия - харесвах само Таркан. Но и той ми беше досаден) лигавихме се,удряхме по един следобеден сън,като аз винаги се събуждах по-рано и се чудех какво да правя .
Няколко пъти си намерих занимание - взех един от листовете,оставени от персонала за писма (и пликове имаше и повярвайте ми , много ми се щеше да напиша писмо,но не знаех къде е пощата, а и престоят ми беше седемдневен,тези факти някак обезмисляха всичко и си останах само с желанието) .
На следващият ден имахме нова екскурзия - на яхтата "Mavi Deniz" ("синьо море" ). Екскурзията беше целодневна - до следобед.
А аз се забавлявах на воля през този ден - другите имаха малко обтегнати отношения,но аз пренебрегнах тяхното настроение и си създадох свое собствено. Че кога друг път ще съм пак на това място и ше ми се отдава възможност да се забавлявам така ? Възползвах се напълно.
Имаше място,където спряхме-това беше прослувутият "Кемъл бийч" - най-хубавият плаж в курорта - голяма,изчистена пясъчна ивица, много чисто и плитко море без камъни. Всъщност като нашето.
Поредната даденост,която имаме, а не използваме - имаме прекрасни пясъчни ивици,несравними с другите.Но не ги поддържаме.
Имаме прекрасна,топла вода, за разлика от Егейско море,черноморието е по-бурно и вълнуващо и определено по-топло. По-хубаво. Но не е развито .
 |
| аз съм със светло лилавият бански, точно срещу струята от пяна |
После,вече беше следобед - ни направиха дискотека.
Да,дискотека. На яхта. В морето.
Имаше такава официална дискотека,казва се "Катамаран" и е на яхта,която тръгва в 00 часа в морето - адски яко,нали ?
Е това беше любителско,но аз се раздадох на макс. По едно време ни пуснаха пяна и всички станахме мокри. Минаваха други яхти покрай нас и ни махаха,кефиха ни се непознати хора порсот защото се забавлявахме,обливаха ни с пяна,музиката беше до дупка и всички танцуваха.
После навлязохме в поредният залив. Там обаче не се позволяваше силната музика и ... спряха дискотеката. Отново влязох във водата и нахраних рибите - даваха ни хляб специално за тях оставен. Този залив беше характерен с многото риби,които се виждаха с просто око- наистина бяха много.Надробяваш им хляб и ги виждаш как идват при теб за да го вземат.
Това беше последният залив.
От там потеглихме обратно към пристанището,където ни чакаше бусчето с шофьора,който откара българската група туристи, с малко руснаци, по хотелите.
Пристигнахме в хотела уморени,изкъпахме се и се оправихме за вечеря .
Следващите дни се разхождахме,слушахме руска поп музика и копнеехме за нормална английска такава ...
С Деси се смеехме на историите с Локума,Колата,хилядите "Hello"-та ,фотографът на хотела...и не помня още кой. Поне смях имаше .
Както и неудобни ситуации,разбира се,за къде без тях.
А,имаше и един сервитьор,който също искаше да ме снима и непрекъсното ме бъзикаше.
Една от вечерите,вече наближаваше краят на почивката, се бях загледала в морето и пейзажът наоколо - заобиколена от полегати хълмове,красиви цветове на залязващото слънце... бях на плажа,седнала на един от шезлонгите - любим цвят - бледо бежово-жълто.Много любив цвят и много се зарадвах,когато видях,че шезлонгите и чадърите са в такъв прекрасен,млечен цвят,който си отива със синьото - всичките му нюанси...
Слушах успокояваща музика от барът зад мен - точно до хотела.
Гледах си небето,студената вода на Егея - не се стопляше тази вода,дори в най-горещите часове,когато температурите бяха 38,39 градуса,тази вода си бе все така ледено студена.
Това бе любимото ми време от деня - идеалното за снимки,а също и за малко размисли.
Гледах залива,постепенно открояващите се светлини,мислех си за България и се чудех какво се случва там. Точно в този момент си избрах един камък и си играех с него.
След малко дойде и Деси, била ме търсила. А аз просто се унесох... исках да бъда сама. Просто ми харесваше да не слушам постоянно търкания между Деси и нашите,или пък как те мрънкат. Исках просто да се насладя на момента и на мястото,защото едва ли бих се върнала,поне не скоро.
Исках много Ричи да бъде с мен . И постоянно си го представях до мен.
Също така се чудех дали ще се реализирам наистина в чужбина.За което наистина мечтая.И работя по въпроса- курсове по английски за сертификат,ходя и на изложения на университети.
И така до последният ден. Бяхме на плаж,накарах баща ми да се пусне с мен и по двете пързалки. Поне той , ако не Деси. Ех тоя нейният страх от всичко хубаво.Много и пречи да си живее живота!
Оправихме си багажа,изкъпахме се и отидохме на последен обяд.
Пътят беше дълъг. Гледах от къде минавахме. Тръгнахме в 13:30ч. Минахме през Измир - третият по големина град в Турция - 4 млн.души. Невероятно голям,красив и очарователен.Всичко в него беше...голямо. Наслаждавах се на многото сгради,различни инфраструктури,голямото пристанище и оживелицата в целият град. Очарова ме.Това е едно място,на което бих искала да бъда известно време,ако не да живея.
 |
| нямаше какво да правя... |
Вечерта,към 19:30-20ч. минахме отново през Купадасъ. На отиване разпознах курорта,въпреки че беше тъмно и бях сънена - разпознах го по по-високите,отново полегати планини и хълмове,скътаният залив и...не знам.Познах го веднага по самият път. Вече бях минавала от там и го бях запомнила добре.Спомних си как предният път точно в момента,в който навлизахме в Кушадасъ бепе към 7 часа сутринта,а ние с Деси слушахме една весела песен. Толкова се зарадвахме на гледката пред нас - очарователно много синьо море,много палми и.. не знам,красиво беше.
Сега отново минахме от там,като този път гледах курорта на светлина - минавахме от различни пътища. Видях други хотели,от които взехме още хора от групата ни. Която впрочем, на връщане беше ужасно шумна и дразнеща.
Представете си множество животни как си говорят за различни неща и как ти дъднат на главата. Изнервих се и им креснах първа да млъкнат.След което баща ми ме защити и се включиха и други хора и стана една разправия ...
Кушадасъ ми се видя много различен . Аз също бях различна вече.Но ми беше интересно да мина отново от там. Седмица след това се навършиха две години от онези вълнуващи моменти.Определено не ми е мъчно . Спомням си с усмивка и радост,че ми е било винаги хубаво,когато съм била извън България. Надявам се винаги да е така - да ми е приятно и весело,да имам много хубави емоции и да не страдам особено.
Та новата тема на групата българи беше "17 годишната,която им кресна да се успокоят" ... абсолютни простаци.
Една майка в разгара на спора се обади - "На детето ми ще му се пръсне пикочният мехур,ако не спрете някъде.Помолих ви от преди един час,че много му се пишка и то не е 17 ,а 10 годишно - не може да стиска толкова много . Може и на пътя да е ,само да не му се пръсне пикочният мехур вече от стискане, и коремчето го боли " Буквално се хванах за главата. Това какво общо имаше с темата ? А и ако не беше толкова проста,нямаше на предната почивка да му накупи хиляди напитки - сокове,газирано,айрян и нектари. И сега дай да се намесим,че да си изкажем недоволството от това,че на детето й му се пикаело. Еми нормално,като не се е съобразила,че почивките са на определен интервал, не може да се спира където и да е..но и за това се изисква култура,какво да ви кажа.
Както и да е. Стана тя каквото стана, аз на топа на устата на наглите българи. Добре,че им пускаха филми та да мълчат .
Пътуването беше изморително. И беше студено през нощта, Имаше едно момиче заедно с нас - дъщерята на екскурзоводката се връщапе в България,бепе работила там цяло лято. Определено не й се връщаше,но й почваше семестъра. Не си спомням вече какво учеше,но беше много симпатична - хубаво момиче,мило,почти през целият път спа,изобщо не й направи впечатление спорът. Малко й завиждах,че е отделена от тия неща и успя да спи - беше сама на седалка,дадоха й възглавници - беше й добре.. А и не й пукаше изобщо от българите - и аз се опитвах,но ме болеше главата,а те определено не ми помагаха.
Когато стигнахме до ферибота,вече се бях разболяла напълно - от климатика в рейса,както и от хладното време навън - духаше студен вятър . Прекрасно. Върнах се в България настинала :ддд .
Нищо. Оправих се.
Останах в Пловдив един ден. Но затова в следващият пост.
Каня се да завърша публикацията от много време насам.
В момента гледам как Ричи решава листовки в стаята си и слушам музиката му - пуснал е Savage Garden - To the moon and back, а тази песен ми е любима още от 3 клас - тогава я чух за пръв път. И не ми е омръзнала. С него си приличаме де, радвам се,че отново свързвам тази песен с нещо хубаво. Гледам го от камерата му,как е седнал на леглото,решава ли решава.
Определено ще вземе листовките.
А този пост стана много дълъг. Време е да отида да си взема една праскова. А вие очаквайте скоро нов пост - имам още да разказвам. Определено.
