I hear the birds on the summer breeze, I drive fast
I am alone in the night
Been tryin' hard not to get into trouble, but I
I've got a war in my mind
So, I just ride
Искам да живея в някоя топла страна,където винаги да е лято.
Подяволите. Толкова е кофти да ти липсва един сезон. Скапан сезон,подяволите.
Не се разбирам. Не разбирам и многото хора. Какво толкова носталгично има в едната есен,освен че природата умира, листата просто капят и става студено?
Е , явно всички си прекарват прекрасно лятото и просто смятат,че сезона им е виновен.
А аз? Аз явно съм някъде по средата .
Нито едното,нито другото. И сама си го правя весело и въпреки това. Някак си обожавам да топло,да виждам лятното небе,необятно,розово и екзотично.
Да съм омагьосана от синевата,омагьосана от дългият,топъл ден, със сладолед в ръка, на нощтни разходки ... Не е ли толкова романтично и прекрасно?
Да отидеш да басейн,да се печеш и да се фукаш с гаджето си на плажа, а той да ти се радва във водата.
Бях русалка за него.
И малка фея .
Обожавам умалителните имена,които ми дава.
Ясно усещах липсата му,когато бях в Турция. Толкова исках да споделя всички поетични чувства,които ме обземаха тогава ! Толкова исках да сме си двамата някъде.
Още не сме се отделяли от София. А много искам.
Само двамата. Романтично,сладко и запомнящо се.
Силно се надявам да му оставя истинска следа в ума и сърцето.
Искам някой ден като чуе дадена песен,да се сети само и единствено за мен.
Егоистично и детинско,така може да кажат някои хора, но това е силно желание. Просто защото когато аз чуя една песен, се сещам и сравнявам с него. Имаме си наша песен - гръцка балада - "Не тръгвам,ако заедно не тръгнем". Романтично до пръсване. Но и толкова истинско,никога досега романтиката не е била толкова истинска,споделена и прекрасна.
Не ми се налага да пия вода след нея - мога да понеса сладостта й,дори искам още.
Ето на това му викам аз прекрасно.
Надявам се всички да го изпитате.
Аз специално милеех за такова чувство и съм истински щастлива.
Сега,когато се случи нещо винаги споделям на него. Та той е един от най-близките ми в момента.
Скоро се осмелих да му напиша писмо - исках да добие максимална представа как се чувствам. Защото все имам усещането,че аз си живея в моя лилавеещо-син,неаполитанско-жълт светъл свят, с всичките цветни гами и стойности, а той е някъде там,уж до мен , а съвсем далеч от моята представа. Искам да е още по-близо до мен,в моят свят.
Но това е невъзможно,защото ... всеки човек е различен, това упорито клише е като млечния шоколад за възрастните - свещено. Но пък е истина. Както е истина,че хубава торта става именно с обикновен млечен или тъмен шоколад. А после добавяме и ядките,според личните предпочитания.
Много бих искала да разбера кои нюанси са му най-любими,но това е малко трудна задача,предвид,че той не е живописец и ... не може да ми го нарисува и.... сигурно не може да го усети като мен .
Но няма нищо. Аз съм част от живота му.
За пръв път се чувствам толкова значима за някого.И то не само на думи.
Знам,че ви напълних главата с глупости.
Но съм щастлива. И просто това е поредното място,в което исках да го напиша и покажа.
Малко ме е страх от неизвестното,но ...
Ето ме обичана и обичаща.
В момента няма от какво да се страхувам.
А вие ... яжте банани.
Или чаени бисквити със сладко от череши.
Или като мен и Ричи - палачинки с течен шоколад и банан.
Обожавам да мързелувам с него.
Едни от най-съвършените мигове. Ако можеше той да е с мен на морето...
Дано другото лято все още да сме заедно ...
Съжалявам,ако ви е станало прекалено сладко ;дд Но пък от друга страна - водата е хубаво нещо,сигурно сте се обезводнили щом ви се пие (дебелашки хумор)
