" Надявам се,че ме помниш "

Това е една история,която вероятно се е случила на много момичета. Този разказ е вдъхновен от един човек,който,надявам се,не се разсърди, че съм написала случая в съкратен вариант. 


края на юли 2014

Писах му. От много време се канех. Почувствах се странно, както никога досега .

Чувството беше неповторимо.
Остана до самия край .





февруари 2015 

Все още мисля за него, мамка му. А той изобщо не мисли за мен.
След всичките месеци, оказа се, от тайно очакване на нещо внезапно да се случи, вече не знам какво изпитвам . Сивота. Искаше ми се бе черно. Но не е . Все още имам нещо към него.
Но никога няма да го покажа повече . Никога .
Записвам го черно на бяло , като обещание,което трябва да спазя .
Просто искам да ме помни. В момента не искам нищо повече от това.

Надявам се един ден да го срещна. Представям си как погледите ни ще се преплетат - моят ще е студен , неговият изненадан. Така ще стане .
Ще има безпочвени надежди за мен ,които ще останат такива , защото аз не искам да бъда в същото положение отново .


Мисля го. Написах го. Искам да стане и ще се случи .

[ Read More ]

Ако можеше,щеше ...

Мнозина от собствената си памет -
биха отлетели веднага -
стига да можеха да летят.
Ще гледат птиците с изненада -
свикнали на кротки същества -
които се носят полека -
как бягат човеци - разтреперани -
от душата на Човека.

Емили Дикинсън  

[ Read More ]

Think about it

Поствам една любима молитва и то  не защото съм изключително религиозен човек,а защото в нея е казана една универсална истина.

Молитва на Свети Франциск

Докато съществува светът и 
сеществата живеят,нека съм и аз,
за да разпръсна страданията.
Господи-направи ме инструмент на своя мир - 
където има омраза,нека сея любов,
където има рана-милост,
където има съмнение-вяра,
където има отчаяние - надежда,
където има тъма - светлина,
и където има тъга-радост.
О, Боже Всемогъщи,дари ме:
да не търся утеха,а да утешавам,
да не търся разбиране,а да разбирам,.
да не търся обич,а да обичам,
защото когато даваме,получаваме,
и в прошката ни прощават,
и в смъртта се раждаме за вечен живот. 


Пожелавам на всички хора,които следят този блог или някога са попадали на него или на другият,да бъдат много щастливи,здрави и усмихнати, и най-вече да обичат силно и истински!

[ Read More ]

Somethin` different

Окей, ако има някой,който изобщо чете този блог, ще го поздравя. Но и да няма,днес,на този слънчев,топъл майски ден , аз най-накрая реших,че е време да обновя малко блога си.
Имам предвид,отлично знам,че за човек,който не е особено редовен в писането и споделянето си,но за сметка на това живее,в смисъл има какво да каже, да поддържам два блога едновременно може би не е най-умното нещо.
Но въпреки това, все пак си е за мен , нали така ?
Да имаш два блога всъщност е готино - в смисъл , първият е много по-популярен и следен,но въпреки това, като човек с различно мислене, аз имам нужда и от двата, мисля. Мисля. ( :д )

Добре,стига толкова глупости.
Намирам се в не особено просторно,но за сметка на това уютно работно място,известно на повечето хора като магазин за алкохол,цигари и прочие неща.
И така, в този почивен за повечето хора,ден , аз станах рано сутринта и .... е, ами не е къртовски труд,изобщо дори. Ъ,всъщност,чувствам се като у дома си дори - в смисъл,кой друг може да се похвали с факта,че на работното си място има лаптоп с интернет, че и даже поддържа блога си - имам предвид, все едно съм си вкъщи! Удоволствието е изцяло мое, да работя тук,наистина.

Иначе,като цяло,ако не бях изцяло завладяна от празничната скука,която ме е обзела,нямаше да мисля толкова за това.
Познали или не - говоря за изборите,които наближават и глупавите рекламни кампании,които ни заливат отвсякъде. Мда-а, приятно , това е любимото ми време на годината - когато наближават избори - тогава внезапно всеки се задейства да прави нещо, наистина, а не просто да седи в удобният си офисен стол или в луксозното кафене/ресторант/бар до парламента;
Дадоха ли ви вече флаерчета на Костов, Кунева и пр., или пък на "Либерален алианс" ... Дори няма да коментирам името на самата партия,нека само да споменем тънката подробност,че представителя на партията е Веселин Марешки - аптеките нещо да ви говорят?
Не съм особено сигурна какво точно да кажа за него,поради простата причина,че за пръв път се сблъсквам с реалният огромен избор от ... всъщност доста партии трябва да са,след като бюлетината е достигнала метър и двадесет ?!
Също така не съм сигурна дали ще отида да гласувам . Някои хора от обкръжението ми се опитват да ме убедят,че "грешно даден глас е по-добре от пропилян такъв" , но след като ми казаха този прослувут израз,аз реално се замислих, можем ли да сметнем в този случай кое е правилно и кое е грешно ?
В този определен случай,мисля,че ... не може да се определи. Имам предвид,ясно е,че всички ще ви излъжат малко или много,която и да е партия. Няма чиста монета,ок .
Но проблема в България,според мен е ,че в редките случаи,когато сме имали реален управник,в пълният смисъл на думата - с дела , добри решения,както и грешки.
Вземете за пример Стефан Стамболов  - този човек като характер изобщо не е бил идеален,но като управник - в България по негово време са построени пристанища,както и панаирът в Пловдив - и всъщност,колкото и незначително да ви изглежда основаването на панаира в Пловдив, това за времето си е било голяма и важна стъпка. По онова време, Великите сили са били против това в България да има реална търговска дейност,конкуренция и място,където реално да покажеш продукцията си - да има кой да я види,оцени,купи.
А имате ли представа как зверски е убит Стефан Стамболов ? И колко гаври е имало дори след като вече е бил покойник...
Как ще ми обясните поведението на българина - и тогава и сега, винаги има по един Юда.
Голямата драма на българина е,че дори да има свестен управник, то той винаги бива брутално избиван.
Примера със Стефан Стамболов е достатъчно показен - може ли на гробна на покойника, преди да го заровят убийците му,заедно с недоброжелатели да пикаят и изсират на гроба му ?
...

Ако имате някакво свястно предложение или идея за кого може да се гласува в днешно време .... споделете !
Аз  наистина обмислям варианта за Светльо Витков ....

[ Read More ]

За края на лятото и други неща

I hear the birds on the summer breeze, I drive fast
I am alone in the night
Been tryin' hard not to get into trouble, but I
I've got a war in my mind
So, I just ride

Искам да живея в някоя топла страна,където винаги да е лято. 
Подяволите. Толкова е кофти да ти липсва един сезон. Скапан сезон,подяволите. 
Не се разбирам. Не разбирам и многото хора. Какво толкова носталгично има в едната есен,освен че природата умира, листата просто капят и става студено? 
Е , явно всички си прекарват прекрасно лятото и просто смятат,че сезона им е виновен. 
А аз? Аз явно съм някъде по средата . 
Нито едното,нито другото. И сама си го правя весело и въпреки това. Някак си обожавам да  топло,да виждам лятното небе,необятно,розово и екзотично. 
Да съм омагьосана от синевата,омагьосана от дългият,топъл ден, със сладолед в ръка, на нощтни разходки ... Не е ли толкова романтично и прекрасно?
Да отидеш да басейн,да се печеш и да се фукаш с гаджето си на плажа, а той да ти се радва във водата. 
Бях русалка за него. 
И малка фея .
Обожавам умалителните имена,които ми дава. 
Ясно усещах липсата му,когато бях в Турция. Толкова исках да споделя всички поетични чувства,които ме обземаха тогава ! Толкова исках да сме си двамата някъде. 
Още не сме се отделяли от София. А много искам. 
Само двамата. Романтично,сладко и запомнящо се. 
Силно се надявам да му оставя истинска следа в ума и сърцето.
Искам някой ден като чуе дадена песен,да се сети само и единствено за мен. 
Егоистично и детинско,така може да кажат някои хора, но това е силно желание. Просто защото когато аз чуя една песен, се сещам и сравнявам с него. Имаме си наша песен - гръцка балада  - "Не тръгвам,ако заедно не тръгнем". Романтично до пръсване. Но и толкова истинско,никога досега романтиката не е била толкова истинска,споделена и прекрасна. 
Не ми се налага да пия вода след нея - мога да понеса сладостта й,дори искам още. 
Ето на това му викам аз прекрасно. 
Надявам се всички да го изпитате. 
Аз специално милеех за такова чувство и съм истински щастлива.
Сега,когато се случи нещо винаги споделям на него. Та той е един от най-близките ми в момента.
Скоро се осмелих да му напиша писмо - исках да добие максимална представа как се чувствам. Защото все имам усещането,че аз си живея в моя лилавеещо-син,неаполитанско-жълт светъл свят, с всичките цветни гами и стойности, а той е някъде там,уж до мен , а съвсем далеч от моята представа. Искам да е още по-близо до мен,в моят свят.
Но това е невъзможно,защото ... всеки човек е различен, това упорито клише е  като млечния шоколад за възрастните - свещено. Но пък е истина. Както е истина,че хубава торта става именно с обикновен млечен или тъмен шоколад. А  после добавяме и ядките,според личните предпочитания. 

Искам да кажа, ако моят свят е неаполитанско-светло жълто, нежен цвят като плажната ивица след залез слънце - когато все още е светло,но денят е свършил,вече не е жега,а плажът е в един прекрасен,млечен цвят. И морето е толкова тюркоазено прекрасно. Обожавам. 
Много бих искала да разбера кои нюанси са му най-любими,но това е малко трудна задача,предвид,че той не е живописец и ... не може да ми го нарисува и.... сигурно не може да го усети като мен . 
Но няма нищо. Аз съм част от живота му.
За пръв път се чувствам толкова значима за някого.И то не само на думи.

Знам,че ви напълних главата с глупости.
Но съм щастлива. И просто това е поредното място,в което исках да го напиша и покажа.
Малко ме е страх от неизвестното,но ...
Ето ме обичана и обичаща.
В момента няма от какво да се страхувам. 
А вие ... яжте банани.
Или чаени бисквити със сладко от череши. 
Или като мен и Ричи - палачинки с течен шоколад и банан. 
Обожавам да мързелувам с него. 
Едни от най-съвършените мигове. Ако можеше той да е с мен на морето...
Дано другото лято все още да сме заедно ... 

Съжалявам,ако ви е станало прекалено сладко ;дд Но пък от друга страна - водата е хубаво нещо,сигурно сте се обезводнили щом ви се пие (дебелашки хумор)  

[ Read More ]

Отворена дискусия

А аз още милея по лятото,както всяка година.

Чакам го дълго,идва бавно и мъчително с ужасно дълга зима и .. накрая си тръгва много бързо.
Все тая .
Тази година е различно.
Ставам на 18 съвсем скоро и освен, че ще бъда вече подсъдима,ще си плащам на лекарите и зъболекърите, ще мога свободно да ходя на дискотеки (най-сетне)  и не си мислете, че няма да работя .
Всъщност,на това най-много се радвам.. Сестра ми ще си прави магазин (няма да казвам какъв,да не е на уроки,скоро ще разберете) и аз ще работя там. Радвам се,че имам сестра и то за пореден път,защото в днешно време .. кризата си е серозно нещо.


И дотук с баналните ежедневни приказки . Налейте си оше кафе, на мен за съжаление ми е малко млякото,та ще пропусна, но от тук надолу ще има ... философски мисли.
Гледайте да не се отчайвате,поне не прекалено много.

Първо,хората са тотално откачени същества. И не в добрия смисъл,по дяволите. Какво им става на всички?
Да вземат да изядат по едно кексче на мира и да се успокоят? Или най-накрая да им дойде цикъла и аз да си отдъхна спокойно,пфу.
Напоследък в даскало  хората,с които общувам са доста изнервени . Пфу .

Второ,хората са мързеливи. Не само че са откачени, ами някои от тях и тотално лениви.
И се плашат от малките си проблеми. Аз също нямам сериозни,но не се оплаквам толкова,колкото те.
Я стига, никой не  е обещавал лесен живот на някого. И никой не ни е казал ,че светът ни очаква с разтворени обятия,нямащ търпение да ни изпълни мечтите и желанията,видиш ли ...

Наскоро с класа спорихме какво е свободата.
Но свободата е твърде общо понятие.
За мен свободата се изявява в това да съм свободна да изпълня мечтите си. И на теория погледнато , аз съм волна птица. Но всъщност,винаги има скрити условия,както се казва, а в случая  - винаги има нещо,от което зависиш. Дали ще са пари или определени хора,а може би и двете, или различни обстоятелства,няма значение. Винаги ще има още нещо,от което ще зависим. Няма да е толкова и просто. Естествено.
Ако беше,отдавна да съм го постигнала.
И тогава,в онзи час по история , ние си говорихме за свободата и то далеч от историческите факти.

И дотук. Задънена улица.
Официално това е отворена дискусия. Всеки който има мнение,моля,да благоволи да го сподели.

Какво за теб е свободата? 

[ Read More ]

Летни истории

Нека разкажа първо малко разкази от пътешествията.А вие си пийте бавно кафето.Също като мен - водата в случая, вече е 22:53ч, ако искам да спя .. ще си запазя  удоволствието за през деня . 

Бях отново в Турция. И разбира се,беше много различно.
Градът беше Бодрум,датата - 10.08 до 18.08. Първото нещо,което забелязваш в Бодрум,освен Егейското спокойствие,е архиктетурният стил - всички описващи го като впечатляващ,а за мен просто различен на първо виждане - бели къщички,не по-високи от 3 етажа,само естествен строителен материал - камък,дърво,мрамор.Уж.Според мен си имаше и нормален бетон,но това е мое наблюдение.Нека ексурзоводите да разкрасяват историята на древният гръцки град Халикарнас,вече турски курорт Бодрум.
На първо виждане всичко просто ми се струваше прекалено еднакво,но после някак си...наистина видях красивото очарование-истинско синьо спокойствие и бяло домино - къщичките,многобройни вили и хотели,все красиво направени,поддържани и... тузарски,определено.
Хотелът.
Е,той също беше прекрасен. Нов,бял,разбира се,с малки пътечки между двуетажните вилички,в които бяха стаите.Имаше палми,красиви цветя,два басейна,открит ресторант с прекрасна кухня на шведска маса и плаж - този път добра пясъчна ивица, с повече камъни.
Имаше крайбрежна улица точно до хотела,по която всеки ден се разхождахме с Деси. Беше приятна,като малък център - с ресторантчета,други хотели и магазини за сувенири.
Когато стигнеш единяит край на крайбрежната улица, стигаш до пристанище - малко,предимно за частни яхти и малки лодки.Имаше си малко мостче,по което да минеш,а отдолу беше коридорът за въпросното пристанище. Очарователно.
Имаше и малък пазар на ръчното производство. Прекрасни неща имаше - всичките до едно - ръчно изработени. Личеше си. Бяха толкова изпипани и толкова примамваха да ги купиш,но за съжаление бюджетът беше ограничен. Но имаше прекрасни неща - толкова артистични морски закачалки,неща от дърво - птици,ветропоказатели,красиви саксии,бродерии. Всичко с уникален стил. Сергийките  бяха не повече от десет,и са лично подарени от общината на тези жени,с цел подкрепа и стимул на личното творчество и разпространяването му,разбира се.
Така.Дотук с живописните обяснения.
Турците са много разгонени.Наистина.
Вървиш по улиците и непрекъснато някой мъж ти подвиква "Hello " и то на развален английски.Много прост поздрав,но дори на тази лесна дума успяват да докарат от тяхното особено произношение :дд .
Един сервитьор ми сервира кола . Мразя кола. Отидох и му казах да спре да го прави. Почувствах се адски неудобно. На всичкото отгоре този сервитьор си ме хареса и непрекъснато се усмихваше от ухо до ухо щом ме види. Адски неловко.
Имаше и друг сервитьор,който много се закачаше с мен,но пък той се закачаше и с останалите туристи,той не се брои.
Да бъдеш на 1200 км от Пловдив и България...си оказваше влияние. 1400 до София пък. Грубо погледното,толкова са.Липсваше ми Ричи.Намерих си един камък на плажа - сърце, с който и в момента си играя - просто да ми напомня,че ме чака някой и този някой наистина ме обича,за пръв път ... ми се  случва някой да ме обича така и да е споделено.И въпреки,че го чух точно 2-3 пъти,през другото време си пишехме чат-пат,когато имаше възможност
Нямах търпение да му разказвам.Да го видя,да го прегърна.
Не спирах да си мисля какво ли щеше да бъде, ако той беше тук с мен. Щеше да се разбира идеално с всички. Знае турски перфектно.Щеше да се радва много на шведската маса и щях да го навивам да се пуска с мен по пързалките... Щяхме да се гушкаме цяла вечер,да излизаме по крайбрежната,да висим на плажа до вечерта.... хубава мечта.
Така. Да продължа с разказа.
На вторият ден от пристигането си,вече наспани след 18 часовият път (до Кушадасъ беше 16) отидохме на ексурзия из града.

Първата спирка беше едно място,от което се виждаха няколко от заливите на града - панорамна гледка и към един остров - необитаем,поради многото смъртни случаи при опит за ексурзии.
На това панорамно място се снимахме и... се качих на камила.Бяха три - две женски и едно мъжко,по-малко от женските,върху което не се качваха още хора.
Естествено,че веднага поисках да се кача на нея! Та това си беше суперско изживяване!Краси се качи зад мен. И тази камила като се изправи - първо се наклони напред,после - назад, докато изправи дългите краци. Разходи ни за няколко минути,снимаха ни,аз се смеех,насладих се на момента и с нетърпение чаках момента,в който ще разказвам това на другите хора :дд.
Посетихме магазин за бижута - Bodrum Gold Center. 
Невероятно място,но...не и за хора като мен - обикновен човек. Имаше един служител там-българин,на когото зададох по-лични въпроси.Истински ме вълнуваше как е стигнал до там,какво е работил преди това и какво се изисква от него за да го наемат в подобно величествено място - та  там имаше неща за стотици хиляди долари... ръчно тъкани килими (коприна,памук,вълна.. ) скъпоценни камъни,часовници (швейцарски... и невероятни), бижута - злато,сребро, полускъпоценни камъни .... все невероятно красиви и скъпи,наистина скъпи неща,които не всеки може да си позволи изобщо някога през живота си...
Не сподели особено много,но каза,че е "трудно". Това е сигурно... но останалото...само той си го знае.Много исках да разбера,баща ми също,той наблюдаваше как го разпитвах разпалено...та той работеше една работа-мечта - всеки ден сред красиви неща,запознава се с много и различни хора,материално е повече от добре и въобще..уредил си е живота,със сигурност!
Сложи ми часовник за..колко беше ... нещо от сорта на 29 хил. евро, но той беше мъничък,изписан,женски и нежен. Личеше си,че е скъп,определено.Именно затова не обърнах внимание на цената му - видях я за миг,колкото да ме смути и да ми напомни,че едва ли ще имам подобно нещо на ръката си - поне не скоро.

Позната ли ви е картината :)) 

Снимах се и с една прекрасна калъфка за възглавница.Можете да видите и сами:
Посетихме и един магазин за кожени изделия. Отново прекрасни неща. На отново космически цени. 400 $ за яке. Окей,съгласна съм - хубаво беше,от качествена кожа,но... 400$ ?! Малко в повечко ми идва.
Гледахме ревю с кожени изделия,почерпиха ни със студен чай-ябълка,който беше прекрасен и аз испих две чаши от него.
Там също имаше българин - който също разпитах - този път въпросите ми бяха "Какво е чувството да работиш на такова място?" отговор : "Определено вълнуващо" . Ех. Блян.
Да работя в модна компания е детска (и наивна) изоставена моя мечта. Като малка, а и в по-късен етап непрекъснато рисувах модели и се усъвършенствах.
После просто забелязах,че си играя повече с цветовите комбинации,отколкото с видовете облекла.
Следващата дестинация беше един универсален магазин - в него имаше дрехи,обувки,аксесоари,сувенири,а в дъното-локуми,специални чайове,локуми.
Локуми.
Тази история е доста смешна,особено сега,когато се сещам отново.
Служителят в магазина,който режеше локумите (ръчно правените можеш да ги опиташ - както направих и аз - доближих се,избрах си един вид и го опитах,но...) ето какво стана - той ме видя, попита ме "Как съм" (естествено,редовен въпрос,задаван от турците,сякаш само това знаят... *те май наистина знаят почти само това от английският*  ) и естествено,аз му отговорих,че съм добре. След което нашите отидоха да избират локуми за подарък, а той ме дръпна встрани (!!!) и ми отряза малко парче,от локум,който не се дава на туристите за дегустация. Да. Много мило от негова страна,но нямаше нужда.
Следващата му стъпка - какво ще правиш довечера? - при което аз се стъписах и абсолютно автоматично отговорих с "не , не не ! " (как може да са толкова разгонени) при което нямаше нужда от повече обяснения, той се усмихна неловко и се обърна да си върши работата.
При което аз набързо се отдалечих в другият край на магазина, при сувенирите и касите,където едва ли можеше да ме види.
Адски неловко.
След това посещение най-накрая потеглихме към хотела,а на мен адски много ми се пишкаше.Бях изпила почти две бутилки вода,отделно и студеният чай. Отделно и чаят,който дегустирах преди Локумът (твърде сложно име а и не е от значение) да ме дръпне.
В този магазин също имаше българин - от Лудогорието беше и беше доста приятно да го срещнем - бе наистина топъл и се зарадва много,когато ни видя.
Уау.Само в Турция веднага срещнах българи. Какво ли е в другите страни ?
Статиската сочи,че само в Лондон има 500 хиляди българи.
А тук заключват безлюдни,напълно празни села. И ни съобщават за поредното село,останало с по един жител.
Жалко,но факт .
Но няма да си кривя душата - и аз съм от онези млади хора,които искат да напуснат страната и да се реализират някъде другаде. Просто защото тук нямаш реализация,освен ако не си мутра.Примерно.
Или депутат. Полицай също става .
Както и да е , след тричасовата ексурзия се прибрахме в хотела малко изтощени от жегата и обикалянето.Аз побързах да се изпикая и да се освежа. След което последва вечеря.
На следващата сутрин станахме в 8,оправихме се за закуска и после отидохме на плажа - пекохме се отново само до 12 (за мое съжаление, аз няколко пъти навивах Деси да ходим на следобеден плаж,но уви,не стана. А сега милея отново да съм на море и да съм черна.А не като мляко,пф...) после отивахме на обяд,аз се чудех колко по-малко храна да си взема и какво ще правя после ... След което се прибирахме в стаята,защото нашите нямаше да ни позволят да отидем на плаж ("Слънцето е преалено силно" може и да са прави,но сега не ми личи,че съм била на две морета!) а за разходки в 40 градусовата жега определено не ставаше.
Затова се прибирахме в стаята си,гледахме руска поп телевизия (другият избор беше турска поп телевизия - харесвах само Таркан. Но и той ми беше досаден)  лигавихме се,удряхме по един следобеден сън,като аз винаги се събуждах по-рано и се чудех какво да правя .
Няколко пъти си намерих занимание - взех един от листовете,оставени от персонала за писма (и пликове имаше и повярвайте ми , много ми се щеше да напиша писмо,но не знаех къде е пощата, а и престоят ми беше седемдневен,тези факти някак обезмисляха всичко и си останах само с желанието) .
На следващият ден имахме нова екскурзия - на яхтата "Mavi Deniz" ("синьо море" ). Екскурзията беше целодневна - до следобед.
А аз се забавлявах на воля през този ден - другите имаха малко обтегнати отношения,но аз пренебрегнах тяхното настроение и си създадох свое собствено. Че кога друг път ще съм пак на това място и ше ми се отдава възможност да се забавлявам така ? Възползвах се напълно.
Имаше място,където спряхме-това беше прослувутият "Кемъл бийч" - най-хубавият плаж в курорта - голяма,изчистена пясъчна ивица, много чисто и плитко море без камъни. Всъщност като нашето.
Поредната даденост,която имаме, а не използваме - имаме прекрасни пясъчни ивици,несравними с другите.Но не ги поддържаме.
Имаме прекрасна,топла вода, за разлика от Егейско море,черноморието е по-бурно и вълнуващо и определено по-топло. По-хубаво. Но не е развито .

аз съм със светло лилавият бански,
точно срещу струята от пяна

Обикаляхме заливите ,аз гледах околностите,наслаждавах се на това,което виждах, а в два от заливите,където поспираше яхтата дори плувах - със спасителна жилетка,защото беше невъобразимо дълбоко - изобщо не виждах дъното , може да е било към 20-25 метра,нямам представа. Бяха дълбоки води,а не съм толкова смела да скоча от яхтата директно във водата и то без жилетка,както направиха някои от другите туристи.Завидях им за смелостта.
После,вече беше следобед - ни направиха дискотека.
Да,дискотека. На яхта. В морето.
Имаше такава официална дискотека,казва се "Катамаран" и е на яхта,която тръгва в 00 часа в морето - адски яко,нали ?
Е това беше любителско,но аз се раздадох на макс. По едно време ни пуснаха пяна и всички станахме мокри. Минаваха други яхти покрай нас и ни махаха,кефиха ни се непознати хора порсот защото се забавлявахме,обливаха ни с пяна,музиката беше до дупка и всички танцуваха.
После навлязохме в поредният залив. Там обаче не се позволяваше силната музика и ... спряха дискотеката. Отново влязох във водата и нахраних рибите - даваха ни хляб специално за тях оставен. Този залив беше характерен с многото риби,които се виждаха с просто око- наистина бяха много.Надробяваш им хляб и ги виждаш как идват при теб за да го вземат.
Това беше последният залив.
От там потеглихме обратно към пристанището,където ни чакаше бусчето с шофьора,който откара българската група туристи, с малко руснаци, по хотелите.
Пристигнахме в хотела уморени,изкъпахме се и се оправихме за вечеря .

Следващите дни се разхождахме,слушахме руска поп музика и копнеехме за нормална английска такава ...
С Деси се смеехме на историите с Локума,Колата,хилядите "Hello"-та ,фотографът на хотела...и не помня още кой. Поне смях имаше .
Както и неудобни ситуации,разбира се,за къде без тях.
А,имаше и един сервитьор,който също искаше да ме снима и непрекъсното ме бъзикаше.

Една от вечерите,вече наближаваше краят на почивката, се бях загледала в морето и пейзажът наоколо - заобиколена от полегати хълмове,красиви цветове на залязващото слънце... бях на плажа,седнала на един от шезлонгите - любим цвят - бледо бежово-жълто.Много любив цвят и много се зарадвах,когато видях,че шезлонгите и чадърите са в такъв прекрасен,млечен цвят,който си отива със синьото - всичките му нюанси...
Слушах успокояваща музика от барът зад мен - точно до хотела.
Гледах си небето,студената вода на Егея - не се стопляше тази вода,дори в най-горещите часове,когато температурите бяха 38,39 градуса,тази вода си бе все така ледено студена.
Това бе любимото ми време от деня - идеалното за снимки,а също и за малко размисли.
Гледах залива,постепенно открояващите се светлини,мислех си за България и се чудех какво се случва там. Точно в този момент си избрах един камък и си играех с него.
След малко дойде и Деси, била ме търсила. А аз просто се унесох... исках да бъда сама. Просто ми харесваше да не слушам постоянно търкания между Деси и нашите,или пък как те мрънкат. Исках просто да се насладя на момента и на мястото,защото едва ли бих се върнала,поне не скоро.
Исках много Ричи да бъде с мен . И постоянно си го представях до мен.
Също така се чудех дали ще се реализирам наистина в чужбина.За което наистина мечтая.И работя по въпроса-  курсове по английски за сертификат,ходя и на изложения на университети.


И така до последният ден. Бяхме на плаж,накарах баща ми да се пусне с мен и по двете пързалки. Поне той , ако не Деси. Ех тоя нейният страх от всичко хубаво.Много и пречи да си живее живота!
Оправихме си багажа,изкъпахме се и отидохме на последен обяд.

Пътят беше дълъг. Гледах от къде минавахме. Тръгнахме в 13:30ч. Минахме през Измир - третият по големина град в Турция - 4 млн.души. Невероятно голям,красив  и очарователен.Всичко в него беше...голямо. Наслаждавах се на многото сгради,различни инфраструктури,голямото пристанище и оживелицата в целият град. Очарова ме.Това е едно място,на което бих искала да бъда известно време,ако не да живея.

нямаше какво да правя... 

Поехме по магистралата след града,а малко след това спряхме за почивка. Там реших да си взема един сок и...ето една малка разлика - сокът беше в кенче,което мен безкрайно много ме изненада.Сладко е .
Вечерта,към 19:30-20ч. минахме отново през Купадасъ. На отиване разпознах курорта,въпреки че беше тъмно и бях сънена - разпознах го по по-високите,отново полегати планини и хълмове,скътаният залив и...не знам.Познах го веднага по самият път. Вече бях минавала от там и го бях запомнила добре.Спомних си как предният път точно в момента,в който навлизахме в Кушадасъ бепе към 7 часа сутринта,а ние с Деси слушахме една весела песен. Толкова се зарадвахме на гледката пред нас - очарователно много синьо море,много палми и.. не знам,красиво беше.
Сега отново минахме от там,като този път гледах курорта на светлина - минавахме от различни пътища. Видях други хотели,от които взехме още хора от групата ни. Която впрочем, на връщане беше ужасно шумна и дразнеща.
Представете си множество животни как си говорят за различни неща и как ти дъднат на главата. Изнервих се и  им креснах първа да млъкнат.След което баща ми ме защити и се включиха и други хора и стана една разправия ...
Кушадасъ ми се видя много различен . Аз също бях различна вече.Но ми беше интересно да мина отново от там. Седмица след това се навършиха две години от онези вълнуващи моменти.Определено не ми е мъчно . Спомням си с усмивка и радост,че ми е било винаги хубаво,когато съм била извън България. Надявам се винаги да е така  - да ми е приятно и весело,да имам много хубави емоции и да не страдам особено.
Та новата тема на групата българи беше "17 годишната,която им кресна да се успокоят" ... абсолютни простаци.
Една майка в разгара на спора се обади - "На детето ми ще му се пръсне пикочният мехур,ако не спрете някъде.Помолих ви от преди един час,че много му се пишка и то не е 17 ,а 10 годишно - не може да стиска  толкова много . Може и на пътя да е ,само да не му се пръсне пикочният мехур вече от стискане, и коремчето го боли " Буквално се хванах за главата. Това какво общо имаше с темата ? А и ако не беше толкова проста,нямаше на предната почивка да му накупи хиляди напитки - сокове,газирано,айрян и нектари. И сега дай да се намесим,че да си изкажем недоволството от това,че на детето й му се пикаело. Еми нормално,като не се е съобразила,че почивките са на определен интервал, не може да се спира където и да е..но и за това се изисква култура,какво да ви кажа.
Както и да е. Стана тя каквото стана, аз на топа на устата на наглите българи. Добре,че им пускаха филми та да мълчат .
Пътуването беше изморително. И беше студено през нощта, Имаше едно момиче заедно с нас - дъщерята на екскурзоводката се връщапе в България,бепе работила там цяло лято. Определено не й се връщаше,но й почваше семестъра. Не си спомням вече какво учеше,но беше много симпатична - хубаво момиче,мило,почти през целият път спа,изобщо не й  направи впечатление спорът. Малко й завиждах,че е отделена от тия неща и успя да спи - беше сама на седалка,дадоха й възглавници - беше й добре.. А и не й пукаше изобщо от българите - и аз се опитвах,но ме болеше главата,а те определено не ми помагаха.
Когато стигнахме до ферибота,вече се бях разболяла напълно - от климатика в рейса,както и от хладното време навън - духаше студен вятър . Прекрасно. Върнах се в България настинала :ддд .
Нищо. Оправих се.
Останах в Пловдив един ден. Но затова в следващият пост.

Каня се да завърша публикацията от много време насам.
В момента гледам как Ричи решава листовки в стаята си и слушам музиката му - пуснал е Savage Garden - To the moon and back, а тази песен ми е любима още от 3 клас - тогава я чух за пръв път. И не ми е омръзнала. С него си приличаме де, радвам се,че отново свързвам тази песен с нещо хубаво. Гледам го от камерата му,как е седнал на леглото,решава ли решава.
Определено ще вземе листовките.
А този пост стана много дълъг. Време е да отида да си взема една праскова. А вие очаквайте скоро нов пост - имам още да разказвам. Определено. 

[ Read More ]