 |
| няма да се откажа от тази вяра,че ще съм вечно щастлива и по-малко усещаща негативните емоции около мен. |
Емоциите ми напоследък са толкова много,колкото листата по земята в момента.
Наистина ли могат да са толкова много и толкова различни .. ? Явно да.
Първо. Объркването ми,че съм обвързана. И то толкова официално. За пръв път,което си ме плаши до голяма степен,всъщност. Плаши ме и друго,но за него някой друг път ще разкажа.
Но съм си обещала да съм вечното слънчице,винаги заредена,дори с малко,положителна емоция. Дори,когато навън завали сняг. Дори тогава напук ще се усмихна,въпреки,че не обичам зимата. Толкова много кал и толкова много студ... а и магията,която всички търсят в нея и си мислят,че намират е отдавна изчезнала.
Но пък не всичко зависи от атмосферните условия навън де, важното е какво чувстваш и какво се случва вътре в теб.
Гледайки архива си,виждам колко ... променена съм. Не мога да ви кажа насоката обаче.
Със сигурност знам,че мечтите ми се промениха много . Вече мечтая за кариера и се старая да бъда отговорна и представителна в повечето отношения. Засягам се от по-сериозни неща,въпреки,че малките спънки и камъчета винаги ще правят впечатление. Просто вече започваш да прощаваш малко повече,даваш малко повече шанс на себе си, уплашен си за други неща,не за такива,които така или иначе трябва да преодолееш.
Започнах да гледам на връстниците си като на деца,защото до голяма степен повечето от тях са такива - непреживяли,невидяли,наивни. С детски,смешни проблемчета.
Засега аз нямам почти никакви проблеми,но знам,че те рано или късно ще се появяват.
Голяма болка ми е от известно време безпаричието. Преди бях доста над нещата,въпреки,че винаги съм се чудела какво ще облека утре.
Сега е по-сериозно,повярвайте ми. Осъзнавам,че имам уж претенции, а нуждите ми всъщност са съвсем в реда на нещата. Защото живеем във все по-материален свят и това да си "над нещата", рано или късно си оказва своето влияние и ти усещаш цялата тежест на парите и тяхното огромно влияние на този свят. А и самият термин "над нещата" сам по себе си означава,че ти вече имаш пари,за да си над тях и да мислиш за друго. Не може да нямаш пари и да се интересуваш повече от нещо друго,защото да имаш, вече не е прищявка,а нужда.
Материалният свят процъфтява и ти няма как да не си част от него; просто така живеем.
Все повече гледам на връстниците си колко много имат и как не го оценяват, въпреки,че имат обективни гледни точки. Всеки ги има. Вече.
Изведнъж,както не ми беше толкова проблем,че нямам много пари и не съм от най-заможните,сега ми е много болка и ме измъчва. Надявам се тази материалност,която ме е обзела напоследък и това сиромашко чувство на лишение,което също надделява често в мен да изчезнат. Затова си търся работа. И гледам някак да си я набавя.
А като цяло мисля,че и времето си оказва някакво влияние над мен,както се е случвало често. Пролетният,летният дъжд го обичам, дори на есенният се радвам. Но в момента,в който се превърне в сняг... не знам.
В последните години не си спомням да съм имала истински радостна зима,както ми е било лятото,но целият мрак и по-дългата нощ сякаш започнах да усещам по-остро от 2010 насам.
Но съм си обещала,че ще съм слънчоглед. Няма да позволя носталгията да ме обземе,защото ако си търся причини,със сигурност ще намеря. Даже няма да ми се наложи да ги търся.
Иначе... не се оплаквам много,нещата ми се виждат странни,но това е защото вече съм по-заета и всичко се промени много. Просто не съм свикнала. Но и това ще стане.
Най-близките ми хора определено са други. Осъзнах,че наивното ми вярване отпреди година по същото време,че можем да поддържаме връзката си е доста измамно и трудно за постигане.
Но не съм толкова тъжна,колкото изненада от този факт.
Сближавам се все повече със сестра ми,което много ми харесва. Защото тя е един от малкото хора,които в момента знаят за по-голямата част от живота и ежедневието ми. Един от малкото хора,които наистина знаят много за мен.
Тези,които си мислят,че са научили повечето черти,прояви и случки при мен, е много вероятно да се лъжат .
В Плевен миналата седмица беше прекрасно. Но за това,в следващия пост,съвсем скоро : )
