Всичко започна с едни невинни шеги. За мен всичко беше на шега. Аз не бях сериозната , в началото.
Когато се видяхме за пръв път, аз се дърпах. Не исках да бъде само забивка. Също така не исках да съм поредната играчка на едно пораснало дете. Дърпах се,борих се. Накрая,за да се измъкна от него му дадох малко. Съвсем малко. Да,знам, не успях напълно да издържа на изкушението...
Мислех,че така ще се откаже,ще му мине мерака и ще преследва друга. А мен ще ме остави със сериозните ми дългосрочни цели и ужасните ми,краткотрайни,нервиращи връзки.
Но не. Той не ме остави. Всъщност напротив,все повече показваше интерес към мен. Това ме изненада... и до една степен трогна.
Убеждавах себе си,че не е правилно да бъда с него, но едно гласче не спираше да набира звучност в главата ми : "ами ако ти е хубаво с него? откъде можеш да бъдеш сигурна какъв ще е с теб? "
Сякаш чул това гласче, той повтаряше,че иска нещо различно,че му е писнало от всички евтини к....ски номерца, че това различно бих могла да му го дам аз.
А аз наистина мога да му го дам.
Замислих се сериозно над думите му,без много много да се хвърлям веднага на щастието,мнителността си я пазя , "страх лозе пази" , са казали хората.
Но аз мечтая за любов като по филмите,такава,която те удовлетворява и не те натоварва.
Не,нямах предвид вечна ;д .
И все пак ... реших да дам шанс на тази връзка,да видя какво е да си с него.
Така или иначе не бях влюбена в началото. Даже никак.Набиваха ми се на очи недостатъците му,дребни детайли,които не одобрявах никак. И реших да обръщам внимание на тях,за да не се влюбвам. Защото така ще е по-полезно за мен. Нещо като да вкуся от храната,без да я изям.
Внимавах. Пазих се. До един момент,когато реших,че преди да опитам не мога да преценя добре.
Опитах. И продължавам да пробвам. Харесва ми вкуса.
Разбираме се. И то прекрасно. Говорим си за всичко. Чувствам го достатъчно близък , за да му споделя повечето си хрумвания,мисли,тревоги,проблеми ...
Той е първият човек,гадже, който допускам толкова близко до себе си. И не спирам да го запознавам все повече със своят свят. Което ме плаши,всъщност. Защото искам,наистина искам той да види моят свят. Едно от най-големите признания,които бих могла да получа от него е,че принадлежа напълно на моят свят. Това ще е огромен комплимент. Но не смятам,че той изобщо се е замислял в тази посока.
Но напоследък забелязвам интереса в очите му,гласа му.
Например снощи,в един от поредните ни дълги разговори по скайп, ме попита как разбирам къде какъв цвят да сложа.
Споделям му дори личните си,малко драматични понякога истории. Чувствам го много близък.
И усещам, как в един момент ще се случи нещо и аз трябва да остана силна,въпреки многото слабости,които съм му разкрила,въпреки някои от детайлите на съществуването ми , всъщност повечето от тях,които е видял . Прекалено много му показвам. Но не спирам да се изкушавам, искам с мен да види нови неща, да усети нови чувства. Много искам.
Но и много се плаша от това,защото колкото повече време минава,толкова по-уязвима ставам.
А е толкова прекрасно.
Прерисувах една наша снимка и,въпреки,че не я завърших (колко типично за мен) му я показах и той .. я хареса. И майка му я видя. И сега имам нова поръчка.
Всичко е ... прекалено добре
Разбрах,че не съм обичала Н., (Стеф,ти ще разбереш веднага) .
Това,което беше .. не е обич.
Беше просто едно търсене.Исках нещо конкретно от него,защото го величаех,някак му се възхищавах за всичко - за начина му на мислене,за живота му,за това,което му се случва.
Винаги ме е карал да се чувствам някак ... скучна. С интересните си истории и разкази,които той ми разказваше всеки път,щом си говорехме... аз се чувствах скучна и някак не толкова значителна,по начина,по който той беше за мен - значим,човек , от който се уча.
Всъщност много се радвам и ценя осъзнатото от себе си - фактът,че вече той не означава нещо специално за мен; харесва ми и усещането,че вече не очаквам нищо от него,не за надявам на внимание от негова страна и не ме интересува особено мнението му.
Може би винаги ще ми остане като малко парещ спомен,щом чуя за неговият образ, може би винаги ще ме интересува как ще изглежда,но всъщност повече ценя факта,че вече съм над тази драма. Цялата история,относно обсебването ми по Н., която, ти Стеф знаеш най-добре, вече е минало. Дълго чакано усещане,дълго чакан момент.Да призная,че всъщност не е било това,което аз съм си въобразявала тогава. Олеква.
Порастнах много от ... миналата година насам. Порастнах като възгледи,за пореден път се сравнявам с другите момичета на възрастта ми ... всъщност харесвам се. За пръв път от много време насам се харесвам. И се чувствам напълно добре в кожата си .
