Да,точно така .
Не ми стига това,че се преместихме в нов апартамент,че изживявам първата си наистина сериозна връзка,че класа ми е коренно различен. Не. Имам нужда от изцяло ново начало.
Защото когато има ново начало,някак си не мислиш толкова за миналото,което наистина, писна ми все нещо да ме тегли назад,към сравненията и съпоставянията.
А когато виждаш,че хората продължават живота си и се развиват,се чувстваш някак застоял... Поне при мен е така .
Затова смятам,че ми трябва нещо..което глобално да ме промени.
Може би да замина някъде,да запиша някакви тренировки ...
Не. Трябва ми работа.
От няколко дни,тоест от повече де,но от няколко дни гледам една програма FLN , по която дават само дизайн и архиктетура ... това,за което напоследък най-много си мечтая . И наистина го искам.
Много се надявам да имам силите да го постигна.
Казват,че този който често анализира миналото,може да разбере бъдещето... надявам се да е така !
Относно любовта..
Не знам,дали на някой друг му се е случвало,но аз лично съм ... много раздвоена. Ужасно,ужасно сериозно раздвоена. Защото не мога да осмисля дали съм щастлива с този човек, или има прекалено много компромиси от моя страна . В същото време обаче, се чувствам свързана и абсолютно обвързана с него. Което всъщност е хубаво,може би,но когато не знаеш дали си щастлив или не и не ти се доказват и показват много неща,няма как да не се подвоумиш.
Не,че се оправдавам де.
Но пък може да няма виновни,а просто на мен наистина са ми се струпали много неща на главата, и някак не знам за кое по-напред да мисля и действам. Объркана съм,не съм в най-лесните положения досега,даже бих казала,че е доста тегаво на моменти, но някак ще го преживея,ще се справя и ще отмина всичко.
Каквото и да става,трябва да успея да се реализирам . Независимо какво ми предстои,трябва да гледам за себе си и да се грижа за себе си .
Не знам,в мен ли е проблемът?
Защото усещам,че играя двойна игра явно,а дали това си ми е присъщо не знам . Надявам се в крайна сметка да не остана наранената аз от тази собствена,двойна,даже тройна игра/война,която от една страна водя със себе си. Много мразя моментите като този,в които не знам какво искам .Ужасно е , чувстваш се абсолютно безпомощен и не знаеш как да постъпиш най-правилно,за себе си.
Но в крайна сметка,винаги стигам до извода,че държа на това момче,с което съм в момента и дори да имам някакви вътрешни войни,те явно са си изцяло мой проблем,временни са,защото през повечето време, се чувствам сигурна с него и.. желана. Някак горда,но не защото съм с него,а защото аз съм тази,която до една голяма степен го кара да чувства нещо по-силно от привличане и привързване.
Силно вярвам,че всичко ще ми се изясни много скоро . Защото нищо не е случайно.
нищо не е случайно, много си права... :) но онези, които често анализират миналото, си остават в него. е, зависи за кое минало говорим - дали за миналото на обществото, или за миналото на личността. :)
хм ... да,зависи доколко навлизаш вътре в него,трябва да внимаваш да не се вглъбиш съвсем :)