Цветя на злото

Сред гробницата тъмна на скръбта,

където мен Съдбата заточи ме,

където лъч не трепва и Нощта

е господарката със странно име,

а аз - художник на насмешлив бог,

осъден да рисувам върху мрака;

където сам като готвач жесток

сърцето си варя, че глад ме чака,

понякога пристъпва нежна, кротка

виделина - тъй както днес проблясна!

И докато израсне тя - една! -

по леката й източна походка

познавам свойта гостенка прекрасна:

макар и черна - все пак светлина.

-Шарл Бодлер 

[ Read More ]

I like.

Искам,не искам,трябва да призная,че и това лято мина ужасно бързо. Може би дори по-бързо от предишното. Защото го чаках цяла година.

Няма смисъл да потъвам отново в депресия,че утре съм на даскало,защото при мен... училището ще настъпи с не толкова голям шок,че отново е 15 септември, а с прекрасното нетърпение за Созопол,имам невероятното щастие и късмет там да ми е практиката.
Нали  ви предупредих,че отново ще бъда супер щастлива,независимо какво се случва.
Незавасимо от факта,че ми предстои местене,с голяма вероятност да е в друг квартал. Още не сме купили апартамент,но аз знам,че момента наближава и това ще се случи.
И не,не съм тъжна от факта,че лятото свършва... защото за мен то още не е свършило.
Може би след седмица,когато свърши практиката...е,тогава може и да попадна в някаква лека депресия,но пък - погледнато от друга страна,някак си усещам,че тази година,както всяка ще е много забавна. Каквото и да ми говорите,забавно си е на даскало.
Е,лятото... си лято. Но пък и то пак ще дойде и ще бъде още по-прекрасно от предишното.
Бях си казала така и миналата година. Не мога да ги сравня,може би и не трябва.

До известна степен ... до това лято,по-точно,съм си била...един вид леко сляпа,за наистина хубавите неща. В смисъл,винаги съм ценяла това,което имам,но никога не ми се е отдавало толкова лесно да бъда щастлива,въпреки всичко ,което се е случило.
Преди бях ... абсолютна Кралица на драмата, а сега съм по-скоро... колкото повече,толкова повече - колкото повече драми,трудности - толкова по-добре. Да,лесно ми е сега,когато за мен ще си е лято + рисуване цяла седмица,но пък ... не знам,просто не искам да мисля лоши неща.
Тоест... не искам да задълбавам в тази тема.
Знам,че пак ще дойде лято, усещам,че тази зима ще ми е по-приятна от миналата,въпреки,че тя си беше абсолютно нормална,просто аз бях  прекалено драматично и депресирано настроена към целия свят,което никак не ми беше в полза.
А сега... сега наистина съм Слънчоглед.
Сега... съм целеустремена,променена,но не мога на този етап да си направя точен анализ... Но вие първи ще го прочетете. Порастнах,промених си мисленето за много неща. Може би станах... и някак.. по-отпусната. Не се страхувам да се лигавя и обичам да шокирам всички,защото се оказва,че цялото поколение 95 си е просто откачено, и да си див,щастлив,весел и необясним доста често за другите,всъщност това ме кара да се чувствам.. като себе си. Предпочитам да съм луда и затихнала по едно и също време,откачена и спокойна, и всичко,което съм си.
Харесва ми да гледам всеки ден към залязващото и изгряващото слънце,стига да се събудя по-рано де, защото тогава е най-красиво и очарователно.
Харесва ми да слушам всякаква музика и да сменям стила през час.
Харесва ми и се чувствам жива. Спокойна,такава,каквато съм.
А, усещам и ,че на практиката ще се раздам. Искам да дам всичко от себе си. Това е морето. Това е любов. Вода.Пясък. Лято. 
Харесва ми отново да съм оптимистична и наистина...да се кефя на ежедневието си,нищо,че избухвам понякога. Харесва ми да действам на момента. 


A вие как прекарахте лятото?

[ Read More ]

High hopes

мечтите ми ще се изпълнят.Обещавам си.

Отново имам големи мечти. Страх ме е от тях. 


Но пък нямам търпение за практиката.Наистина.
Мисля си доста напоследък кой е истински и кой какъв е всъщност.
Разбира се,в свят,изтъкан от маски е трудно да намериш първата игла.
Ако ме разбирате.
Бавно,но сигурно започвам да разбирам все повече себе си.
Хората на изкуството винаги са и ще бъдат хора,които биха те разбрали. Защото те нямат такива предрасъдаци,те вярват и те истински мечтаят,но за разлика от другите,вярват в мечтите си.
Може да ме е страх от моите,но въпреки това ги ценя и вярвам в тях. Страх ме е от пироните по пътечката,която трябва да извървя до тях...

Никой не би ме разбрал по-добре от моите хора и това си е чистата истина.
Не мислех,че хората като цяло биха могли да бъдат толкова повърхностни,да лепят етикети на всичко и да им дават прекалено голямо значение,но явно всички ужасни неща,писани някога за хората може би са верни.
Всъщност каквото и да говоря,нищо не би могло да промени чувството в мен в момента.
Предадена.
Но въпреки това силна.
Достатъчно,за да продължа да мечтая и да работя върху целите и себе си,каквото и да става.
А на вас,предатели,какво? Какво за вас? За вас една майна и това е.... :)

[ Read More ]

Not thinking ...

Слушам я тази вечер, 06.09.11. 00:52ч, точно. 
Мисля,че е създадена за мен .. 

[ Read More ]

Техните очи

А зад нея стои ли пак той?
Пясъка отново ли си отива с вятъра?

А зад него стои ли пак тя?
Пясъка топи ли се в ръката?

Студ. Крах. Лято. Трудно е.
Време. Място. Дъжд. Любов.

Искам, искаш, вярваш, тръгваш, гониш.
Обичаш, обичам, вярвам, пътувам, радвам.

Дълъг път. Закъснели сълзи. Усмивки.
Радост до полуда. Полет по-висок от мечти.

Река. Планина. Море. Тъга.
Слънце. Есен. Листо. Сън.

Оранжево и зелено. Черно и червено.
Кафяви и сини. Тя и той – техните очи.




п.п. не знам от кой форум е,но е много красиво.Позравления към автора,който и да е той.

[ Read More ]

Слънчогледи ...

...свързвам ги с лятото и много ги обичам.~ 




Мина една година.Точно.
Но не съм тъжна.Обхваща ме странното усещане за песъчинките на времето,за което не съм писала един-два пъти.
Сега,разбира се,всичко е много различно. Стигна се до онзи момент,когато спираш да правиш всякакви планове и просто очакваш с нетърпение следващият ден,следващата вечер,защото не знаеш какво ще се случи.
Интересното е,че умът на един човек може да бъде на толкова места едновременно.
В тази връзка,къде сме ние последно? Там,сега, или някъде другаде,може би ?
Ако трябва да сравня последното лято със сегашното,определено ще кажа,че откъм пътувания това има минус. Но пък през това лято ми се случиха толкова други неща,че просто не ми стига една публикация да обясня. Някои ще кажат,че живея в един огромен сериал,но не сме ли всички хора на тази планета нечии кукли за развлечение? Едва ли ми разбирате сравненията,но това няма особено значение.
Напоследък все това повтарям. "Няма значение" "Както и да е,ще се оправя" 
Всичко,което се случва. Тези реплики са за всичко. Един изтънчен начин да кажеш "майната му,каквото ще да става" 
Но не съм и на крачка близо до това,което други хора са преживели. Така че знам,че има още много . И всъщност не се притеснявам от нищо. Наистина ми е само интересно да видя какво ще се случва оттук насетне,не ми е притеснено за нищо. Чувствам се спокойно в кожата си , точно в този момент.
Искам да имам винаги такова самообладание. И да вбесявам хората с него, а не аз да се вбесявам. Ще се постарая. Поне засега така смятам.
Казват,че времето ни взима най-много.


Мечтая си да бъда като слънчегледите - винаги позитивна,винаги усмихната,винаги обърната към хубавите неща в живота.
И един ден ще бъда такава.Вече започвам да ставам. :)

[ Read More ]

Mary Poppins

... a.k.a. Марина Ангелова




Реших да направя втори личен блог, защото другият... ми писна,някак. Дали защото аз го забозих, или защото по природа си падам малко непостоянна, в някои отношения, не знам,но ето го и него - целият е с вкус на еспресо,с  мляко и захар.Иначе казано,капучино. Топло, вкусно, с канела и захар, така,както аз го обичам много.
Може би няма да е зле да опитам да се опиша...с няколко думи? Ако случайно не знаете на кого четете глупостите в момента.
Като за начало да поясня и защо Мери Попинс.
Всъщност този прякор дойде от един мой познат - Адел,изключително артистичен и забавен човек,който за пръв път да не ме свърже с Мери Джейн,например.Когато чуе за прякорите ми,говоря. А пък и асоцията с Попинс е добра,защото съм мечтателка,много голяма при това,но в същото време съм и доста трезво мислеща,здраво стъпила на земята.Влюбчива...може би да ,но както казах - здраво стъпила на земята съм и не си въобразявам небивалици.Поне не във връзките.
Импулсивна и спонтанна, тези думи при мен вървят ръка за ръка,заедно с иронията,която обичам да влагам,нищо,че не винаги се усеща. Точно както хубавото капучино - пяната му е плътна,лъжичката потъва бавно и кафето се усеща леко,не е натрапчиво силно,както еспресото.
Като цяло съм изключително, дори прекалено,чувствителна.Тази ми чувствителност съм длъжна да запазя,защото иначе трудно бих могла да рисувам.Трябва чувство,емоция,която да предадеш върху листа.Не става просто ей така. Ако си творец,би могъл да ме разбереш,нали?
Все още не смятам да трия другият си блог - той е първият и си го обичам,нищо че се препълни с драматични изказвания и тъжни до досада постове.Извинявайте,за което.
За много неща,случвали се в живота и ежедневието ми, не мога да дам точно обяснение защо са се случили. Просто са се случили,това е. Така е и с този блог.Просто реших,че искам да имам още един. В тази връзка,чудя се,как така в другият станаха толкова много последователите,след като,особено напоследък, не се получават добри постове. Но хората явно харесват ... изявите ми ?!
Както и да е, не знам какво ще правя тук,знам,че искам поне малко да се различава от другото местенце. Което няма да трия,обещавам.
03:55ч. А аз ви занимавам с това,хъх.
Мислих да си подновя дневника,но тази идея бързо ми стана досадна,когато се сетих за милионите случаи,в които нямам сили да си движа ръката старетелно,пиша грозно,изморена съм или просто нещата се получават по-добре на проклетите машинки на новия век,сиреч компютрите. Не знам дали компютърът ме претоварва с емоции и аз просто имам нужда да ги изливам някъде или по някакъв кибер начин ме вдъхновя,но ето,факт - второ свое местенце си създавам. Надявам се да е по-... лесно и приятно за четене,знам ли.
Мислих и за варианта просто да поизчистя някои глупави и безсмислени постове,но това някак ми се струва неправилно,предвид факта,че колкото и глупави да са,те все пак са част от архива и напомнят за някои дати,които пък напомнят за други неща и така се въртя в кръга на голямата дилема ... : да трия,или да не трия. И избрах второто,с разширение - просто създадох това...да го приемем като .. хъх,кибер кафенце-чат-стая-излияния-дневник  ? :д
Предупредих ли ви,че по това време на нощта - вече 04:04ч., даже сутринта, получавам вдъхновение,особено ако съм будна и не ми се спи толкова много? Е,знаете.
А за глупостите казах ли ви? А, то не че не се вижда де.
Хубаво е да имате до себе си нещо за пиене, каквото обичате и предпочитате - кафе,чай,сок,фреш... а,може и тортичка... ммм . Предупреждавам ви, че тук може често да срещате всякакви изкушения - сравнения като палачинки,торти,пасти, бисквити,капучино,мока, фрапе,фреш от портокал,черен шоколад, шоколад като цяло,салати,плодове, все любими вкусотийки,използвани като сравнения. За нещо,каквото и да е.
Аз имам намерението обаче,все пак да легна да спя, а вие следващият път не правете грешката да четете без някаква храна до себе си,вместо сега да се облизвате,премлясквате шумно,или цапате клавиатурата с лигите си,все признаци на чревоугодничеството ви, точно в момента. А,ако сте гладни... още по-зле за вас. ;ддд
Лека нощ... мили читатели,до утре,когато сигурно ще ви пиша сънена с чаша кафе  нещо за ядене, готова да ви разкажа някоя по-скорошна история и случка.

[ Read More ]