За България ...

и виновниците за нейното положение .

Че живеем в абсолютна мизерия,това на всеки му е ясно.
Много от вас са се чудели - защо сме така,защо сме в такова положение?
Но всъщност,за съжаление,повечето от нас обвиняват другите за проблемите си.
А за да живееш в една чиста държава, няма как ти да си мръсен. Трябва да се грижиш,да обичаш града си,да обичаш земята,върху която живееш - а не да хвърляш по нея,само защото там вече има друг боклук  - нали, то, "боклук при боклук отива" . 
И правителството не е виновно. Правителството,което е на власт, и сега и след време, винаги ще е огледало на това което сме ние - ето това е истината. 
И не бързайте да спорите -  замислете се , колко от вас наистина гласуваха? За да се стигне до тази корупция и изкуствена криза... ние сме го позволили.
Замислете се  - САЩ , след Втората световна война се захваща в ръце, правителството се грижи за народа - и народа се грижи за избранниците си. Че и там е корумпирано в момента, да ,така е - но пък те управляват целият свят,нали? Така че,каквито и да са - те са водеща сила в целият свят.
А ние,дето толкова ги хулим,какво сме ? Едно малко петънце на картата,в което всеки,който е стъпил на нашата златна,уж,земя - какво ? Вижда боклуци,боклуци и боклуци. И боклуците,мили читатели,не са само по земята. Те са и в хората,които са ги изхвърлили.
По същата логика,за да имаме такова управление,което толкова недолюбваме и обиждаме непрекъснато - ами кой го избира? Те ни се качват на главата,ама защо ? Защото има кой да им го позволи. Има кой да им прибере 50-100 лева,които плащат за ценният  ни глас,има кой да им сложи тикчето върху бюлетината.

Еми добре де,реално погледнато,ние не сме толкова по-различни от другите - и не,абсолютно оспорвам мнението на някои хора,че сме мързелив народ. Не сме такъв, защото ако бяхме , нямаше да се трудим по 12  часа на минимална работна заплата.
Нали,те,защото другите са много работливи,работят лека работа (ако изобщо работят,в частност жените) по 4-5 часа, взимат по няколко хиляди на месец - цялото семейство - жената,мъжът + помощ от държавата за децата,които имат.
Ние нямаме стимул. Това ни липсва. 
Не е трудът - трудът си го има,някои от нас се скъсват от работа и единствената им утеха в края на работният ден, е мисълта,че  се прибираш вкъщи,където - я чисто,я не, я наготвено, или ще ядем филии . Нали,няма лошо,ние българите,защото сме били мързелив народ и,затова работим само по 12 часа на минимална работна заплата.
Няма как да не се запитам,какво ще стане,ако един чужденец, да речем от Австрия,например,дойде да живее и работи при нас, с нашите условия,по 12 часа, на ниска заплата от 270лв. и тук-таме някой аванс. За един месец дори. Дали ще полудее?
Трудът ни е много обезценен. Къде отива той,кой го оценява?

Онзи ден се разхождах заедно с приятеля си по центъра,нали знаете, хубаво време- само за разходки е. Приятно,слънчево,топло. Стигнахме до президентството. Гледахме как се сменят гвардейците - обсъждахме тяхната работа и как сигурно е много трудно да седиш на едно място в продължение на няколко часа,без да правиш нищо друго. Естествено,имаше известни шеги,например какво става ако ти се доходи до тоалетната ? Така де,посмяхме се малко и както си се смеех,се загледах малко по-встрани,във входа за колите. Гледах какви коли минаваха и какви хора ги караха .
Минаваха,една след друга, черни,излъскани автомобили,с шофьори отпред и черни,загадъчни стъкла,неразкриващи ни важната клечка,седяща царски вътре. Беше известна ирония,на фона на неработещият фонтан,около който,нищо,че е пред президентството,се бяха насъбрали известно количество малки салфетчици,фасчета,различни останки от други боклуци... Бях ... меко казано смаяна - как може на такива места - президентството,златните павета,разните градинки наоколо, уж всеки ден всичко се чисти, ама всъщност циганите,които са наети на тази работа (което все пак е нещо,защото пак вършат някаква работа,някои от тях,вместо да  разкарват челедта из градският транспорт или пазарите,например) ... всъщност  просто отбелязват някакво присъствие . Което е доста нелепо,меко казано.
Днес например,се загледах за пореден път как около 10 часа те метат ли,метат главните улици,но как пък не се сетиха да бъдат малко повече европейци и по-малко цигани - нито чистят малките градинки до главните улици,нито междублоковите пространства,за да станат още по-зелени и пролетни... не - те си метат най-главната улица,по която почти не се събира боклук, по очевидни причини - че на нея има много движение и боклук не се изхвърля при наличието на близки кофи за боклук,които поне тук ги има,за разлика например от границите ни ...
Няма как да не съм възмутена,защото повечето хора,за съжаление,колкото и нескромно да е , нямат моето мислене - аз си падам доста екологист, и абсолютно винаги се замислям къде изхвърлям - никога не съм си позволявала да хвърлям безразборно по земята,нито по пясъка на морето,нито където и да било. Не знам,може би това си е моето съзнание,но защо не са повече хора с него? 
И все пак,не цяла България е така,както е София. Всъщност само в София е така. 
Не сте ли забелязвали - всеки друг град - чист, спретнат,хората се грижат за него и си личи,че обичат града си . Плевен,Пловдив, Варна,Бургас .. всеки един по-голям град е по-чист и приятен от София . Да,едва ли е идеално,но е много по-представително,отколкото е тук,уж,столицата на България . Сбирщина от боклуци...
И не,не са "селяните" виновни. Вие пък, "софиянци" , сте големите граждани ... Типично разделение между буржоазията и аристокрацията,характерно обаче за епохата на класицизма, не на новият, 21 век , когато се предполага,че всеки има право да живее и да се бори за мечтите си.Какво значение има от къде си,щом се бориш за мечтите си ?

Виновни за цялата луда ситуация в България ... са малцинство хора,които никой никога не знае - никога не виждаме лицата им,не знаем имената им ... точно както е по-целият свят...
Само че,вместо ние,като една малка страна,да сме задружни.. добре,да не е като семейство,но да си помагаме един на друг ... и без друго животът ни е труден,защо не го правим по-удобен,изпълнен с удоволствия ?
Това са все елементарни неща, хигиена, да поддържаш мястото,където живееш. Да поддържаш себе си,да не западаш като морал и духовност...
Но ние открай време сме зле. Но защо,вместо да свикваме,не драпаме да се оправим?
Повечето от моя випуск,съм сигурна, ще побегнат към чужбина. Самата аз - също.
Това е , защото повечето от нас ще драпаме да оправим собственият си живот, аз например,имам прекалено голям интерес към останалият свят,за да си позволя да си давам всичките сили и мечти тук, в една малка страна,която,да,ще се оправи,но това ще е след много време...
Няма да стане бързо. Но смятам,че неизбежно ще се случи. Защото България не е особена заради природата си. Природата навсякъде е красива - защото всичко естествено е красиво.
Факта,че много хора казват " вие пък , българите,имате си прекрасна природа"  ... това е само защото няма какво друго да кажат. Като съм започнала с Австрия - какво,тя си няма море,но там е чисто,прекрасно,поддържано,хората изкарват достатъчно пари за да си позволят да отидат до някой екзотичен остров и да си купят ваканционно жилище там ....
И все пак . Не сме толкова зле. Просто сме изморени,изтормозени сме от мизерията,в която живеем ... а в която всъщност,не би трябвало да бъдем ... 

[ Read More ]

lay your head down ..

Знам,че от много време не съм писала .

И да, много неща са се променили от тогава.  Не знам кога е това "тогава", нито знам колко точно неща са се променили,или на мен така ми се струва ...

Пролетта дойде. Официално.
Дори в неделя, (25.03) преминаваме на лятно часово време. Отново . И отново. И отново.
Случва се всяка година,да.
Но няма как да не остана ... изумена,как всичко се изменя толкова с месеците. С дните. Със секундите,най-вече.
Небето става по-чисто.Дъждовете стават по-чести. И се стъмва по-късно.
И всичко е по-приятно и по-леко. Защото има слънце,което ще те грее,ще ти дава светлина и поводи да излезнеш навън...
Всичко е по-хубаво,когато е пролет.

[ Read More ]

Je veux un changement radical ..

Не знам какво ми става,но явно генералните промени в живота ми не са достатъчно. * 


Да,точно така .
Не ми стига това,че се преместихме в нов апартамент,че изживявам първата си наистина сериозна връзка,че класа ми е коренно различен. Не. Имам нужда от изцяло ново начало.
Защото когато има ново начало,някак си не мислиш толкова за миналото,което наистина, писна ми все нещо да ме тегли назад,към сравненията и съпоставянията.
А когато виждаш,че хората продължават живота си и се развиват,се чувстваш някак застоял... Поне при мен е така .
Затова смятам,че ми трябва нещо..което глобално да ме промени.
Може би да замина някъде,да запиша някакви тренировки ...
Не. Трябва ми работа.
От няколко дни,тоест от повече де,но от няколко дни гледам една програма FLN , по която дават само дизайн и архиктетура ... това,за което напоследък най-много си мечтая . И наистина го искам.
Много се надявам да имам силите да го постигна.
Казват,че този който често анализира миналото,може да разбере бъдещето... надявам се да е така !

 Относно любовта..
Не знам,дали на някой друг му се е случвало,но аз лично съм ... много раздвоена. Ужасно,ужасно сериозно раздвоена. Защото не мога да осмисля дали съм щастлива с този човек, или има прекалено много компромиси от моя страна . В същото време обаче, се чувствам свързана и абсолютно обвързана с него. Което всъщност е хубаво,може би,но когато не знаеш дали си щастлив или не и не ти се доказват и показват много неща,няма как да не се подвоумиш.
Не,че се оправдавам де.
Но пък може да няма виновни,а просто на мен наистина са ми се струпали много неща на главата, и някак не знам за кое по-напред да мисля и действам. Объркана съм,не съм в най-лесните положения досега,даже бих казала,че е доста тегаво на моменти, но някак ще го преживея,ще се справя и ще отмина всичко.
Каквото и да става,трябва да успея да се реализирам . Независимо какво ми предстои,трябва да гледам за себе си и да се грижа за себе си . 
Не знам,в мен ли е проблемът?
Защото усещам,че играя двойна игра явно,а дали това си ми е присъщо не знам . Надявам се в крайна сметка да не остана наранената аз от тази собствена,двойна,даже тройна игра/война,която от една страна водя със себе си. Много мразя моментите като този,в които не знам какво искам .Ужасно е , чувстваш се абсолютно безпомощен и не знаеш как да постъпиш най-правилно,за себе си.
Но  в крайна сметка,винаги стигам до извода,че държа на това момче,с което съм в момента и дори да имам някакви вътрешни войни,те явно са си изцяло мой проблем,временни са,защото през повечето време, се чувствам сигурна с него и.. желана. Някак горда,но не защото съм с него,а защото аз съм тази,която до една голяма степен го кара да чувства нещо по-силно от привличане и привързване.
Силно вярвам,че всичко ще ми се изясни много скоро . Защото нищо не е случайно.

[ Read More ]

let it burn .

дори не разбрах .. кога дойде декември. ~




Всичко започна с едни невинни шеги. За мен всичко беше на шега. Аз не бях сериозната , в началото. 
Когато се видяхме за пръв път, аз се дърпах. Не исках да бъде само забивка. Също така не исках да съм поредната играчка на едно пораснало дете. Дърпах се,борих се. Накрая,за да се измъкна от него му дадох малко. Съвсем малко. Да,знам, не успях напълно да издържа на изкушението... 
Мислех,че така ще се откаже,ще му мине мерака и ще преследва друга. А мен ще ме остави със сериозните ми дългосрочни цели и ужасните ми,краткотрайни,нервиращи връзки. 
Но не. Той не ме остави. Всъщност напротив,все повече показваше интерес към мен. Това ме изненада... и до една степен трогна. 
Убеждавах себе си,че не е правилно да бъда с него, но едно гласче не спираше да набира звучност в главата ми : "ами ако ти е хубаво с него? откъде можеш да бъдеш сигурна какъв ще е с теб? " 
Сякаш чул това гласче, той повтаряше,че иска нещо различно,че му е писнало от всички евтини к....ски номерца, че това различно бих могла да му го дам аз.
А аз наистина мога да му го дам.
Замислих се сериозно над думите му,без много много да се хвърлям веднага на щастието,мнителността си я пазя , "страх лозе пази" , са казали хората.
Но аз мечтая за любов като по филмите,такава,която те удовлетворява и не те натоварва.
Не,нямах предвид вечна ;д .
И все пак ... реших да дам шанс на тази връзка,да видя какво е да си с него.
Така или иначе не бях влюбена в началото. Даже никак.Набиваха ми се на очи недостатъците му,дребни детайли,които не одобрявах никак. И реших да обръщам внимание на тях,за да не се влюбвам. Защото така ще е по-полезно за мен. Нещо като да вкуся от храната,без да я изям.
Внимавах. Пазих се. До един момент,когато реших,че преди да опитам не мога да преценя добре.
Опитах. И продължавам да пробвам. Харесва ми вкуса. 
Разбираме се. И то прекрасно. Говорим си за всичко. Чувствам го достатъчно близък , за да му споделя повечето си хрумвания,мисли,тревоги,проблеми ...
Той е първият човек,гадже, който допускам толкова близко до себе си. И не спирам да го запознавам все повече със своят свят. Което ме плаши,всъщност. Защото искам,наистина искам той да види моят свят. Едно от най-големите признания,които бих могла да получа от него е,че принадлежа напълно на моят свят. Това ще е огромен комплимент. Но не смятам,че той изобщо се е замислял в тази посока.
Но напоследък забелязвам интереса в очите му,гласа му.
Например снощи,в един от поредните ни дълги разговори по скайп, ме попита как разбирам къде какъв цвят да сложа.
Споделям му дори личните си,малко драматични понякога истории. Чувствам го много близък.
И усещам, как в един момент ще се случи нещо  и аз трябва да остана силна,въпреки многото слабости,които съм му разкрила,въпреки някои от детайлите на съществуването ми , всъщност повечето от тях,които е видял . Прекалено много му показвам. Но не спирам да се изкушавам, искам с мен да види нови неща, да усети нови чувства. Много искам.
Но и много се плаша от това,защото колкото повече време минава,толкова по-уязвима ставам.

А е толкова прекрасно.
Прерисувах една наша снимка и,въпреки,че не я завърших (колко типично за мен) му я показах и той .. я хареса. И майка му я видя. И сега имам нова поръчка.
Всичко е ... прекалено добре

Но разбрах нещо за себе си.
Разбрах,че не съм обичала Н., (Стеф,ти ще разбереш веднага) .
Това,което беше .. не е обич.
Беше просто едно търсене.Исках нещо конкретно от него,защото го величаех,някак му се възхищавах за всичко - за начина му на мислене,за живота му,за това,което му се случва.
Винаги ме е карал да се чувствам някак  ... скучна. С интересните си истории и разкази,които той ми разказваше всеки път,щом си говорехме... аз се чувствах скучна  и някак не толкова значителна,по начина,по който той беше за мен - значим,човек , от който се уча.
Всъщност много се радвам и ценя осъзнатото от себе си - фактът,че вече той не означава нещо специално за мен; харесва ми и усещането,че вече не очаквам нищо от него,не за надявам на внимание от негова страна и не ме интересува особено мнението му.
Може би винаги ще ми остане като малко парещ спомен,щом чуя за неговият образ, може би винаги ще ме интересува как ще изглежда,но всъщност повече ценя факта,че вече съм над тази драма. Цялата история,относно обсебването ми по Н., която, ти Стеф знаеш най-добре, вече е минало. Дълго чакано усещане,дълго чакан момент.Да призная,че всъщност не е било това,което аз съм си въобразявала тогава. Олеква.


Порастнах много от ... миналата година насам. Порастнах като възгледи,за пореден път се сравнявам с другите момичета на възрастта ми ... всъщност харесвам се. За пръв път от много време насам се харесвам. И се чувствам напълно добре в кожата си .

[ Read More ]

autumn leaves ..

няма да се откажа от тази вяра,че ще съм вечно щастлива и по-малко усещаща негативните емоции около мен.

... and my emotions . ~


Емоциите ми напоследък са толкова много,колкото листата по земята в момента.


Наистина ли могат да са толкова много и толкова различни .. ? Явно да.
Първо. Объркването ми,че съм обвързана. И то толкова официално. За пръв път,което си ме плаши до голяма степен,всъщност. Плаши ме и друго,но за него някой друг път ще разкажа.
Но съм си обещала да съм вечното слънчице,винаги заредена,дори с малко,положителна емоция. Дори,когато навън завали сняг. Дори тогава напук ще се усмихна,въпреки,че не обичам зимата. Толкова много кал и толкова много студ... а и магията,която всички търсят в нея и си мислят,че намират е отдавна изчезнала.
Но пък не всичко зависи от атмосферните условия навън де, важното е какво чувстваш и какво се случва вътре в теб.
Гледайки архива си,виждам колко ... променена съм. Не мога да ви кажа насоката обаче.
Със сигурност знам,че мечтите ми се промениха много . Вече мечтая за кариера и се старая да бъда отговорна и представителна в повечето отношения. Засягам се от по-сериозни неща,въпреки,че малките спънки и камъчета винаги ще правят впечатление. Просто вече започваш да прощаваш малко повече,даваш малко повече шанс на себе си, уплашен си за други неща,не за такива,които така или иначе трябва да преодолееш.
Започнах да гледам на връстниците си като на деца,защото до голяма степен повечето от тях са такива - непреживяли,невидяли,наивни. С детски,смешни проблемчета.
Засега аз нямам почти никакви проблеми,но знам,че те рано или късно ще се появяват.
Голяма болка ми е от известно време безпаричието. Преди бях доста над нещата,въпреки,че винаги съм се чудела какво ще облека утре.
Сега е по-сериозно,повярвайте ми. Осъзнавам,че имам уж претенции, а нуждите ми всъщност са съвсем в реда на нещата. Защото живеем във все по-материален свят и това да си "над нещата", рано или късно си оказва своето влияние и ти усещаш цялата тежест на парите и тяхното огромно влияние на този свят. А и самият термин "над нещата" сам по себе си означава,че ти вече имаш пари,за да си над тях и да мислиш за друго. Не може да нямаш пари и да се интересуваш повече от нещо друго,защото да имаш, вече не е прищявка,а нужда.
Материалният свят процъфтява и ти няма как да не си част от него; просто така живеем.
Все повече гледам на връстниците си колко много имат и как не го оценяват, въпреки,че имат обективни гледни точки. Всеки ги има. Вече.
Изведнъж,както не ми беше толкова проблем,че нямам много пари и не съм от най-заможните,сега ми е много болка и ме измъчва. Надявам се тази материалност,която ме е обзела напоследък и това сиромашко чувство на лишение,което също надделява често в мен да изчезнат. Затова си търся работа. И гледам някак да си я набавя.
А като цяло мисля,че и времето си оказва някакво влияние над мен,както се е случвало често. Пролетният,летният дъжд го обичам, дори на есенният се радвам. Но в момента,в който се превърне в сняг... не знам.
В последните години не си спомням да съм имала истински радостна зима,както ми е било лятото,но целият мрак и по-дългата нощ сякаш започнах да усещам по-остро от 2010 насам.
Но съм си обещала,че ще съм слънчоглед. Няма да позволя носталгията да ме обземе,защото ако си търся причини,със сигурност ще намеря. Даже няма да ми се наложи да ги търся.
Иначе... не се оплаквам много,нещата ми се виждат странни,но това е защото вече съм по-заета и всичко се промени много. Просто не съм свикнала. Но и това ще стане.
Най-близките ми хора определено са други. Осъзнах,че наивното ми вярване отпреди година по същото време,че можем да поддържаме връзката си е доста измамно и трудно за постигане.

Но не съм толкова тъжна,колкото изненада от този факт.
Сближавам се все повече със сестра ми,което много ми харесва. Защото тя е един от малкото хора,които в момента знаят за по-голямата част от живота и ежедневието ми. Един от малкото хора,които наистина знаят много за мен.
Тези,които си мислят,че са научили повечето черти,прояви и случки при мен, е много вероятно да се лъжат .

В Плевен миналата седмица беше прекрасно. Но за това,в следващия пост,съвсем скоро : )

[ Read More ]

Хора

Едно от най-обичаните и разпространени суеверия е това, че всеки човек има свои определени качества,че е добър, зъл, умен, глупав, енергичен, апатичен и т.н.Хората обаче не са точно такива.Ние можем да кажем за един човек, че той по-често бива добър, отколкото зъл, по-често умен, отколкото глупав, по-често енергичен, отколкото апатичен, и обратно, но няма да бъде справедливо, ако кажем за един, че е добър или умен, а за друг, че е зъл или глупав.А ние винаги тъй разделяме хората.И това не е право.

Хората са като реките: водата във всички е еднаква и навред е една и съща, но всяка река бива ту тясна, ту бърза, ту широка, ту тиха, ту чиста, ту студена, ту мътна, ту топла.Така и хората.Всеки човек носи в себе си наченки на всички човешки качества и понякога проявява едни, понякога други, а понякога съвсем не прилича на себе си, без да е изменил нещо от същността си.У някои хора тия промени биват особено резки.

[ Read More ]

Se deja llevar

~Да се изгубиш .. 


Не съм писала в нито един от блоговете от много време,много дори за мен .
Ако трябва да бъда честна... не малко неща се случиха. Да започнем от преди началото на учебната година.




12.09.2011


Този ден беше тъй прекрасен,слънчев,топъл и изпълнен с настроение. Аз,Теди,Вики,Аци,Стеф и Боби отидохме в с.Желен, община Своге, на вилата на Вики.
Отидохме там с влак. Пътуването беше освежаващо и ми помогна да разбера,че всъщност много искам да съм извън София,точно в момента. Хубавото бе,че ми предстоеше практика.
Иначе деня мина страхотно, момчетата правиха първото си барбекю на огън,опекоха най-вкусните пържоли (чак сега ми се дояде пак) , беше от онези топли дни,които подсказват,че са последни.Но въпреки това дълги и разточителни. Приятни. Беше топло,но не жега,а приятно лятно време,като за преди есента.
Сменихме малко обстановката,видяхме,че всъщност можем да се организираме,въпреки,че аз както винаги казах на нашите в последния момент и си изпросих мъмренето от тяхна страна. Но пък беше забавно и различно...
И обещавам да отделя цял пост за този ден. Сега само споменавам.


15.09.2011


И така,този съдбовен за целия свят ден,тъй бързо идващ,а уж много далеч от 30 юни.Уж.
Той беше приятен,освежаващ и... толкова много дежа-вю. Бях 1 клас,бях 2,3,4,5,6,7,8,9 ... и така до 10 . И въпреки това странното чувство не си отиде през всичките тези години. Докато повечето от връстниците ми се вайкаха, съучениците ми ,заедно с мен се радваха,че този ден е дошъл,защото бе предшественик на дългоочакваната морска практика в Созопол.
Той мина в разминаване с хиляди други ученици,които не се бяха виждали цяло лято и баналните прегръдки,от които никой не се избави. А аз лично ги раздавах и се радвах да видя отново съучениците си, всичко след леко скандалното ни завършване бе поутихнало, беше се успокоило.Покемоните,както наричаме вече бившите зайци (които бяха и все още са отвратителни) бяха доста нахъсани да тормозят сегашните зайци,милите. Никой не се занимава с тях,но въпреки това те са толкова изплашени, някак ... не толкова уверени и по-добре всъщност. По-страхотен от нашия випуск няма да има, йееах.
Деня го прекарах в... ми всъщност беше доста интересен. Бях с Мимс,Райчо,Гатев и Виктория през по-голямата част от деня. Гатев и Виктория тогава се забиваха  и си пускаха много намеци,чак ми стана кофти. Райчо и Мимс, ах тези гълъби. На тях съм им свикнала. Запознах се с Георги Бонев, с близнаците Иво  и Иван (!) и пфф... не си спомням още кой.
Бяхме във Вип бара на пресечка от Графа, след което бяхме в Редута при някакъв си Теодосий,приятел. Разхождахме се в някакъв парк,говорихме,слушах внимателно изцепките на всеки и .. ами какво да ви кажа,интересен ден беше . Все още на всеки му бе някак... лятно. Нямаше и следа,която да напомня,че днес е учебен ден. При това първия.
Прибрах се към 21,крайно уморена... и в общи линии денят ми бе ... пълен,разнообразен и бях доволно изморена.


17.09.2011

Дългоочакваният ден дойде. Започна много рано,още призори,в 05:30 ч. , с последните ми приготовления с багажа и себе си. Бях спала около 3 часа, от вълнение,главно . Както винаги си оправях багажа много дълго време,без да бързам,за да не забравя нещо. Беше тежък заради материалите,които бяха набутани едвам едвам вътре.
В 06:30ч вече бях тръгнала от вкъщи,с нетърпение.
Заминах. Най-накрая. Махнах се от София.Нещо,за което дълго бях мечтала.
А практиката бе прекрасна. И за нея трябва отделен пост.


А това сега е просто като .. лъч надежда ,че пак ще пиша ;дд
Обещание към себе си,че пак ще пиша. Защото имам какво да кажа, а нещо все не намирам сили да го направя.

[ Read More ]