let it burn .

дори не разбрах .. кога дойде декември. ~




Всичко започна с едни невинни шеги. За мен всичко беше на шега. Аз не бях сериозната , в началото. 
Когато се видяхме за пръв път, аз се дърпах. Не исках да бъде само забивка. Също така не исках да съм поредната играчка на едно пораснало дете. Дърпах се,борих се. Накрая,за да се измъкна от него му дадох малко. Съвсем малко. Да,знам, не успях напълно да издържа на изкушението... 
Мислех,че така ще се откаже,ще му мине мерака и ще преследва друга. А мен ще ме остави със сериозните ми дългосрочни цели и ужасните ми,краткотрайни,нервиращи връзки. 
Но не. Той не ме остави. Всъщност напротив,все повече показваше интерес към мен. Това ме изненада... и до една степен трогна. 
Убеждавах себе си,че не е правилно да бъда с него, но едно гласче не спираше да набира звучност в главата ми : "ами ако ти е хубаво с него? откъде можеш да бъдеш сигурна какъв ще е с теб? " 
Сякаш чул това гласче, той повтаряше,че иска нещо различно,че му е писнало от всички евтини к....ски номерца, че това различно бих могла да му го дам аз.
А аз наистина мога да му го дам.
Замислих се сериозно над думите му,без много много да се хвърлям веднага на щастието,мнителността си я пазя , "страх лозе пази" , са казали хората.
Но аз мечтая за любов като по филмите,такава,която те удовлетворява и не те натоварва.
Не,нямах предвид вечна ;д .
И все пак ... реших да дам шанс на тази връзка,да видя какво е да си с него.
Така или иначе не бях влюбена в началото. Даже никак.Набиваха ми се на очи недостатъците му,дребни детайли,които не одобрявах никак. И реших да обръщам внимание на тях,за да не се влюбвам. Защото така ще е по-полезно за мен. Нещо като да вкуся от храната,без да я изям.
Внимавах. Пазих се. До един момент,когато реших,че преди да опитам не мога да преценя добре.
Опитах. И продължавам да пробвам. Харесва ми вкуса. 
Разбираме се. И то прекрасно. Говорим си за всичко. Чувствам го достатъчно близък , за да му споделя повечето си хрумвания,мисли,тревоги,проблеми ...
Той е първият човек,гадже, който допускам толкова близко до себе си. И не спирам да го запознавам все повече със своят свят. Което ме плаши,всъщност. Защото искам,наистина искам той да види моят свят. Едно от най-големите признания,които бих могла да получа от него е,че принадлежа напълно на моят свят. Това ще е огромен комплимент. Но не смятам,че той изобщо се е замислял в тази посока.
Но напоследък забелязвам интереса в очите му,гласа му.
Например снощи,в един от поредните ни дълги разговори по скайп, ме попита как разбирам къде какъв цвят да сложа.
Споделям му дори личните си,малко драматични понякога истории. Чувствам го много близък.
И усещам, как в един момент ще се случи нещо  и аз трябва да остана силна,въпреки многото слабости,които съм му разкрила,въпреки някои от детайлите на съществуването ми , всъщност повечето от тях,които е видял . Прекалено много му показвам. Но не спирам да се изкушавам, искам с мен да види нови неща, да усети нови чувства. Много искам.
Но и много се плаша от това,защото колкото повече време минава,толкова по-уязвима ставам.

А е толкова прекрасно.
Прерисувах една наша снимка и,въпреки,че не я завърших (колко типично за мен) му я показах и той .. я хареса. И майка му я видя. И сега имам нова поръчка.
Всичко е ... прекалено добре

Но разбрах нещо за себе си.
Разбрах,че не съм обичала Н., (Стеф,ти ще разбереш веднага) .
Това,което беше .. не е обич.
Беше просто едно търсене.Исках нещо конкретно от него,защото го величаех,някак му се възхищавах за всичко - за начина му на мислене,за живота му,за това,което му се случва.
Винаги ме е карал да се чувствам някак  ... скучна. С интересните си истории и разкази,които той ми разказваше всеки път,щом си говорехме... аз се чувствах скучна  и някак не толкова значителна,по начина,по който той беше за мен - значим,човек , от който се уча.
Всъщност много се радвам и ценя осъзнатото от себе си - фактът,че вече той не означава нещо специално за мен; харесва ми и усещането,че вече не очаквам нищо от него,не за надявам на внимание от негова страна и не ме интересува особено мнението му.
Може би винаги ще ми остане като малко парещ спомен,щом чуя за неговият образ, може би винаги ще ме интересува как ще изглежда,но всъщност повече ценя факта,че вече съм над тази драма. Цялата история,относно обсебването ми по Н., която, ти Стеф знаеш най-добре, вече е минало. Дълго чакано усещане,дълго чакан момент.Да призная,че всъщност не е било това,което аз съм си въобразявала тогава. Олеква.


Порастнах много от ... миналата година насам. Порастнах като възгледи,за пореден път се сравнявам с другите момичета на възрастта ми ... всъщност харесвам се. За пръв път от много време насам се харесвам. И се чувствам напълно добре в кожата си .

[ Read More ]

autumn leaves ..

няма да се откажа от тази вяра,че ще съм вечно щастлива и по-малко усещаща негативните емоции около мен.

... and my emotions . ~


Емоциите ми напоследък са толкова много,колкото листата по земята в момента.


Наистина ли могат да са толкова много и толкова различни .. ? Явно да.
Първо. Объркването ми,че съм обвързана. И то толкова официално. За пръв път,което си ме плаши до голяма степен,всъщност. Плаши ме и друго,но за него някой друг път ще разкажа.
Но съм си обещала да съм вечното слънчице,винаги заредена,дори с малко,положителна емоция. Дори,когато навън завали сняг. Дори тогава напук ще се усмихна,въпреки,че не обичам зимата. Толкова много кал и толкова много студ... а и магията,която всички търсят в нея и си мислят,че намират е отдавна изчезнала.
Но пък не всичко зависи от атмосферните условия навън де, важното е какво чувстваш и какво се случва вътре в теб.
Гледайки архива си,виждам колко ... променена съм. Не мога да ви кажа насоката обаче.
Със сигурност знам,че мечтите ми се промениха много . Вече мечтая за кариера и се старая да бъда отговорна и представителна в повечето отношения. Засягам се от по-сериозни неща,въпреки,че малките спънки и камъчета винаги ще правят впечатление. Просто вече започваш да прощаваш малко повече,даваш малко повече шанс на себе си, уплашен си за други неща,не за такива,които така или иначе трябва да преодолееш.
Започнах да гледам на връстниците си като на деца,защото до голяма степен повечето от тях са такива - непреживяли,невидяли,наивни. С детски,смешни проблемчета.
Засега аз нямам почти никакви проблеми,но знам,че те рано или късно ще се появяват.
Голяма болка ми е от известно време безпаричието. Преди бях доста над нещата,въпреки,че винаги съм се чудела какво ще облека утре.
Сега е по-сериозно,повярвайте ми. Осъзнавам,че имам уж претенции, а нуждите ми всъщност са съвсем в реда на нещата. Защото живеем във все по-материален свят и това да си "над нещата", рано или късно си оказва своето влияние и ти усещаш цялата тежест на парите и тяхното огромно влияние на този свят. А и самият термин "над нещата" сам по себе си означава,че ти вече имаш пари,за да си над тях и да мислиш за друго. Не може да нямаш пари и да се интересуваш повече от нещо друго,защото да имаш, вече не е прищявка,а нужда.
Материалният свят процъфтява и ти няма как да не си част от него; просто така живеем.
Все повече гледам на връстниците си колко много имат и как не го оценяват, въпреки,че имат обективни гледни точки. Всеки ги има. Вече.
Изведнъж,както не ми беше толкова проблем,че нямам много пари и не съм от най-заможните,сега ми е много болка и ме измъчва. Надявам се тази материалност,която ме е обзела напоследък и това сиромашко чувство на лишение,което също надделява често в мен да изчезнат. Затова си търся работа. И гледам някак да си я набавя.
А като цяло мисля,че и времето си оказва някакво влияние над мен,както се е случвало често. Пролетният,летният дъжд го обичам, дори на есенният се радвам. Но в момента,в който се превърне в сняг... не знам.
В последните години не си спомням да съм имала истински радостна зима,както ми е било лятото,но целият мрак и по-дългата нощ сякаш започнах да усещам по-остро от 2010 насам.
Но съм си обещала,че ще съм слънчоглед. Няма да позволя носталгията да ме обземе,защото ако си търся причини,със сигурност ще намеря. Даже няма да ми се наложи да ги търся.
Иначе... не се оплаквам много,нещата ми се виждат странни,но това е защото вече съм по-заета и всичко се промени много. Просто не съм свикнала. Но и това ще стане.
Най-близките ми хора определено са други. Осъзнах,че наивното ми вярване отпреди година по същото време,че можем да поддържаме връзката си е доста измамно и трудно за постигане.

Но не съм толкова тъжна,колкото изненада от този факт.
Сближавам се все повече със сестра ми,което много ми харесва. Защото тя е един от малкото хора,които в момента знаят за по-голямата част от живота и ежедневието ми. Един от малкото хора,които наистина знаят много за мен.
Тези,които си мислят,че са научили повечето черти,прояви и случки при мен, е много вероятно да се лъжат .

В Плевен миналата седмица беше прекрасно. Но за това,в следващия пост,съвсем скоро : )

[ Read More ]

Хора

Едно от най-обичаните и разпространени суеверия е това, че всеки човек има свои определени качества,че е добър, зъл, умен, глупав, енергичен, апатичен и т.н.Хората обаче не са точно такива.Ние можем да кажем за един човек, че той по-често бива добър, отколкото зъл, по-често умен, отколкото глупав, по-често енергичен, отколкото апатичен, и обратно, но няма да бъде справедливо, ако кажем за един, че е добър или умен, а за друг, че е зъл или глупав.А ние винаги тъй разделяме хората.И това не е право.

Хората са като реките: водата във всички е еднаква и навред е една и съща, но всяка река бива ту тясна, ту бърза, ту широка, ту тиха, ту чиста, ту студена, ту мътна, ту топла.Така и хората.Всеки човек носи в себе си наченки на всички човешки качества и понякога проявява едни, понякога други, а понякога съвсем не прилича на себе си, без да е изменил нещо от същността си.У някои хора тия промени биват особено резки.

[ Read More ]

Se deja llevar

~Да се изгубиш .. 


Не съм писала в нито един от блоговете от много време,много дори за мен .
Ако трябва да бъда честна... не малко неща се случиха. Да започнем от преди началото на учебната година.




12.09.2011


Този ден беше тъй прекрасен,слънчев,топъл и изпълнен с настроение. Аз,Теди,Вики,Аци,Стеф и Боби отидохме в с.Желен, община Своге, на вилата на Вики.
Отидохме там с влак. Пътуването беше освежаващо и ми помогна да разбера,че всъщност много искам да съм извън София,точно в момента. Хубавото бе,че ми предстоеше практика.
Иначе деня мина страхотно, момчетата правиха първото си барбекю на огън,опекоха най-вкусните пържоли (чак сега ми се дояде пак) , беше от онези топли дни,които подсказват,че са последни.Но въпреки това дълги и разточителни. Приятни. Беше топло,но не жега,а приятно лятно време,като за преди есента.
Сменихме малко обстановката,видяхме,че всъщност можем да се организираме,въпреки,че аз както винаги казах на нашите в последния момент и си изпросих мъмренето от тяхна страна. Но пък беше забавно и различно...
И обещавам да отделя цял пост за този ден. Сега само споменавам.


15.09.2011


И така,този съдбовен за целия свят ден,тъй бързо идващ,а уж много далеч от 30 юни.Уж.
Той беше приятен,освежаващ и... толкова много дежа-вю. Бях 1 клас,бях 2,3,4,5,6,7,8,9 ... и така до 10 . И въпреки това странното чувство не си отиде през всичките тези години. Докато повечето от връстниците ми се вайкаха, съучениците ми ,заедно с мен се радваха,че този ден е дошъл,защото бе предшественик на дългоочакваната морска практика в Созопол.
Той мина в разминаване с хиляди други ученици,които не се бяха виждали цяло лято и баналните прегръдки,от които никой не се избави. А аз лично ги раздавах и се радвах да видя отново съучениците си, всичко след леко скандалното ни завършване бе поутихнало, беше се успокоило.Покемоните,както наричаме вече бившите зайци (които бяха и все още са отвратителни) бяха доста нахъсани да тормозят сегашните зайци,милите. Никой не се занимава с тях,но въпреки това те са толкова изплашени, някак ... не толкова уверени и по-добре всъщност. По-страхотен от нашия випуск няма да има, йееах.
Деня го прекарах в... ми всъщност беше доста интересен. Бях с Мимс,Райчо,Гатев и Виктория през по-голямата част от деня. Гатев и Виктория тогава се забиваха  и си пускаха много намеци,чак ми стана кофти. Райчо и Мимс, ах тези гълъби. На тях съм им свикнала. Запознах се с Георги Бонев, с близнаците Иво  и Иван (!) и пфф... не си спомням още кой.
Бяхме във Вип бара на пресечка от Графа, след което бяхме в Редута при някакъв си Теодосий,приятел. Разхождахме се в някакъв парк,говорихме,слушах внимателно изцепките на всеки и .. ами какво да ви кажа,интересен ден беше . Все още на всеки му бе някак... лятно. Нямаше и следа,която да напомня,че днес е учебен ден. При това първия.
Прибрах се към 21,крайно уморена... и в общи линии денят ми бе ... пълен,разнообразен и бях доволно изморена.


17.09.2011

Дългоочакваният ден дойде. Започна много рано,още призори,в 05:30 ч. , с последните ми приготовления с багажа и себе си. Бях спала около 3 часа, от вълнение,главно . Както винаги си оправях багажа много дълго време,без да бързам,за да не забравя нещо. Беше тежък заради материалите,които бяха набутани едвам едвам вътре.
В 06:30ч вече бях тръгнала от вкъщи,с нетърпение.
Заминах. Най-накрая. Махнах се от София.Нещо,за което дълго бях мечтала.
А практиката бе прекрасна. И за нея трябва отделен пост.


А това сега е просто като .. лъч надежда ,че пак ще пиша ;дд
Обещание към себе си,че пак ще пиша. Защото имам какво да кажа, а нещо все не намирам сили да го направя.

[ Read More ]

Цветя на злото

Сред гробницата тъмна на скръбта,

където мен Съдбата заточи ме,

където лъч не трепва и Нощта

е господарката със странно име,

а аз - художник на насмешлив бог,

осъден да рисувам върху мрака;

където сам като готвач жесток

сърцето си варя, че глад ме чака,

понякога пристъпва нежна, кротка

виделина - тъй както днес проблясна!

И докато израсне тя - една! -

по леката й източна походка

познавам свойта гостенка прекрасна:

макар и черна - все пак светлина.

-Шарл Бодлер 

[ Read More ]

I like.

Искам,не искам,трябва да призная,че и това лято мина ужасно бързо. Може би дори по-бързо от предишното. Защото го чаках цяла година.

Няма смисъл да потъвам отново в депресия,че утре съм на даскало,защото при мен... училището ще настъпи с не толкова голям шок,че отново е 15 септември, а с прекрасното нетърпение за Созопол,имам невероятното щастие и късмет там да ми е практиката.
Нали  ви предупредих,че отново ще бъда супер щастлива,независимо какво се случва.
Незавасимо от факта,че ми предстои местене,с голяма вероятност да е в друг квартал. Още не сме купили апартамент,но аз знам,че момента наближава и това ще се случи.
И не,не съм тъжна от факта,че лятото свършва... защото за мен то още не е свършило.
Може би след седмица,когато свърши практиката...е,тогава може и да попадна в някаква лека депресия,но пък - погледнато от друга страна,някак си усещам,че тази година,както всяка ще е много забавна. Каквото и да ми говорите,забавно си е на даскало.
Е,лятото... си лято. Но пък и то пак ще дойде и ще бъде още по-прекрасно от предишното.
Бях си казала така и миналата година. Не мога да ги сравня,може би и не трябва.

До известна степен ... до това лято,по-точно,съм си била...един вид леко сляпа,за наистина хубавите неща. В смисъл,винаги съм ценяла това,което имам,но никога не ми се е отдавало толкова лесно да бъда щастлива,въпреки всичко ,което се е случило.
Преди бях ... абсолютна Кралица на драмата, а сега съм по-скоро... колкото повече,толкова повече - колкото повече драми,трудности - толкова по-добре. Да,лесно ми е сега,когато за мен ще си е лято + рисуване цяла седмица,но пък ... не знам,просто не искам да мисля лоши неща.
Тоест... не искам да задълбавам в тази тема.
Знам,че пак ще дойде лято, усещам,че тази зима ще ми е по-приятна от миналата,въпреки,че тя си беше абсолютно нормална,просто аз бях  прекалено драматично и депресирано настроена към целия свят,което никак не ми беше в полза.
А сега... сега наистина съм Слънчоглед.
Сега... съм целеустремена,променена,но не мога на този етап да си направя точен анализ... Но вие първи ще го прочетете. Порастнах,промених си мисленето за много неща. Може би станах... и някак.. по-отпусната. Не се страхувам да се лигавя и обичам да шокирам всички,защото се оказва,че цялото поколение 95 си е просто откачено, и да си див,щастлив,весел и необясним доста често за другите,всъщност това ме кара да се чувствам.. като себе си. Предпочитам да съм луда и затихнала по едно и също време,откачена и спокойна, и всичко,което съм си.
Харесва ми да гледам всеки ден към залязващото и изгряващото слънце,стига да се събудя по-рано де, защото тогава е най-красиво и очарователно.
Харесва ми да слушам всякаква музика и да сменям стила през час.
Харесва ми и се чувствам жива. Спокойна,такава,каквато съм.
А, усещам и ,че на практиката ще се раздам. Искам да дам всичко от себе си. Това е морето. Това е любов. Вода.Пясък. Лято. 
Харесва ми отново да съм оптимистична и наистина...да се кефя на ежедневието си,нищо,че избухвам понякога. Харесва ми да действам на момента. 


A вие как прекарахте лятото?

[ Read More ]

High hopes

мечтите ми ще се изпълнят.Обещавам си.

Отново имам големи мечти. Страх ме е от тях. 


Но пък нямам търпение за практиката.Наистина.
Мисля си доста напоследък кой е истински и кой какъв е всъщност.
Разбира се,в свят,изтъкан от маски е трудно да намериш първата игла.
Ако ме разбирате.
Бавно,но сигурно започвам да разбирам все повече себе си.
Хората на изкуството винаги са и ще бъдат хора,които биха те разбрали. Защото те нямат такива предрасъдаци,те вярват и те истински мечтаят,но за разлика от другите,вярват в мечтите си.
Може да ме е страх от моите,но въпреки това ги ценя и вярвам в тях. Страх ме е от пироните по пътечката,която трябва да извървя до тях...

Никой не би ме разбрал по-добре от моите хора и това си е чистата истина.
Не мислех,че хората като цяло биха могли да бъдат толкова повърхностни,да лепят етикети на всичко и да им дават прекалено голямо значение,но явно всички ужасни неща,писани някога за хората може би са верни.
Всъщност каквото и да говоря,нищо не би могло да промени чувството в мен в момента.
Предадена.
Но въпреки това силна.
Достатъчно,за да продължа да мечтая и да работя върху целите и себе си,каквото и да става.
А на вас,предатели,какво? Какво за вас? За вас една майна и това е.... :)

[ Read More ]

Not thinking ...

Слушам я тази вечер, 06.09.11. 00:52ч, точно. 
Мисля,че е създадена за мен .. 

[ Read More ]

Техните очи

А зад нея стои ли пак той?
Пясъка отново ли си отива с вятъра?

А зад него стои ли пак тя?
Пясъка топи ли се в ръката?

Студ. Крах. Лято. Трудно е.
Време. Място. Дъжд. Любов.

Искам, искаш, вярваш, тръгваш, гониш.
Обичаш, обичам, вярвам, пътувам, радвам.

Дълъг път. Закъснели сълзи. Усмивки.
Радост до полуда. Полет по-висок от мечти.

Река. Планина. Море. Тъга.
Слънце. Есен. Листо. Сън.

Оранжево и зелено. Черно и червено.
Кафяви и сини. Тя и той – техните очи.




п.п. не знам от кой форум е,но е много красиво.Позравления към автора,който и да е той.

[ Read More ]

Слънчогледи ...

...свързвам ги с лятото и много ги обичам.~ 




Мина една година.Точно.
Но не съм тъжна.Обхваща ме странното усещане за песъчинките на времето,за което не съм писала един-два пъти.
Сега,разбира се,всичко е много различно. Стигна се до онзи момент,когато спираш да правиш всякакви планове и просто очакваш с нетърпение следващият ден,следващата вечер,защото не знаеш какво ще се случи.
Интересното е,че умът на един човек може да бъде на толкова места едновременно.
В тази връзка,къде сме ние последно? Там,сега, или някъде другаде,може би ?
Ако трябва да сравня последното лято със сегашното,определено ще кажа,че откъм пътувания това има минус. Но пък през това лято ми се случиха толкова други неща,че просто не ми стига една публикация да обясня. Някои ще кажат,че живея в един огромен сериал,но не сме ли всички хора на тази планета нечии кукли за развлечение? Едва ли ми разбирате сравненията,но това няма особено значение.
Напоследък все това повтарям. "Няма значение" "Както и да е,ще се оправя" 
Всичко,което се случва. Тези реплики са за всичко. Един изтънчен начин да кажеш "майната му,каквото ще да става" 
Но не съм и на крачка близо до това,което други хора са преживели. Така че знам,че има още много . И всъщност не се притеснявам от нищо. Наистина ми е само интересно да видя какво ще се случва оттук насетне,не ми е притеснено за нищо. Чувствам се спокойно в кожата си , точно в този момент.
Искам да имам винаги такова самообладание. И да вбесявам хората с него, а не аз да се вбесявам. Ще се постарая. Поне засега така смятам.
Казват,че времето ни взима най-много.


Мечтая си да бъда като слънчегледите - винаги позитивна,винаги усмихната,винаги обърната към хубавите неща в живота.
И един ден ще бъда такава.Вече започвам да ставам. :)

[ Read More ]

Mary Poppins

... a.k.a. Марина Ангелова




Реших да направя втори личен блог, защото другият... ми писна,някак. Дали защото аз го забозих, или защото по природа си падам малко непостоянна, в някои отношения, не знам,но ето го и него - целият е с вкус на еспресо,с  мляко и захар.Иначе казано,капучино. Топло, вкусно, с канела и захар, така,както аз го обичам много.
Може би няма да е зле да опитам да се опиша...с няколко думи? Ако случайно не знаете на кого четете глупостите в момента.
Като за начало да поясня и защо Мери Попинс.
Всъщност този прякор дойде от един мой познат - Адел,изключително артистичен и забавен човек,който за пръв път да не ме свърже с Мери Джейн,например.Когато чуе за прякорите ми,говоря. А пък и асоцията с Попинс е добра,защото съм мечтателка,много голяма при това,но в същото време съм и доста трезво мислеща,здраво стъпила на земята.Влюбчива...може би да ,но както казах - здраво стъпила на земята съм и не си въобразявам небивалици.Поне не във връзките.
Импулсивна и спонтанна, тези думи при мен вървят ръка за ръка,заедно с иронията,която обичам да влагам,нищо,че не винаги се усеща. Точно както хубавото капучино - пяната му е плътна,лъжичката потъва бавно и кафето се усеща леко,не е натрапчиво силно,както еспресото.
Като цяло съм изключително, дори прекалено,чувствителна.Тази ми чувствителност съм длъжна да запазя,защото иначе трудно бих могла да рисувам.Трябва чувство,емоция,която да предадеш върху листа.Не става просто ей така. Ако си творец,би могъл да ме разбереш,нали?
Все още не смятам да трия другият си блог - той е първият и си го обичам,нищо че се препълни с драматични изказвания и тъжни до досада постове.Извинявайте,за което.
За много неща,случвали се в живота и ежедневието ми, не мога да дам точно обяснение защо са се случили. Просто са се случили,това е. Така е и с този блог.Просто реших,че искам да имам още един. В тази връзка,чудя се,как така в другият станаха толкова много последователите,след като,особено напоследък, не се получават добри постове. Но хората явно харесват ... изявите ми ?!
Както и да е, не знам какво ще правя тук,знам,че искам поне малко да се различава от другото местенце. Което няма да трия,обещавам.
03:55ч. А аз ви занимавам с това,хъх.
Мислих да си подновя дневника,но тази идея бързо ми стана досадна,когато се сетих за милионите случаи,в които нямам сили да си движа ръката старетелно,пиша грозно,изморена съм или просто нещата се получават по-добре на проклетите машинки на новия век,сиреч компютрите. Не знам дали компютърът ме претоварва с емоции и аз просто имам нужда да ги изливам някъде или по някакъв кибер начин ме вдъхновя,но ето,факт - второ свое местенце си създавам. Надявам се да е по-... лесно и приятно за четене,знам ли.
Мислих и за варианта просто да поизчистя някои глупави и безсмислени постове,но това някак ми се струва неправилно,предвид факта,че колкото и глупави да са,те все пак са част от архива и напомнят за някои дати,които пък напомнят за други неща и така се въртя в кръга на голямата дилема ... : да трия,или да не трия. И избрах второто,с разширение - просто създадох това...да го приемем като .. хъх,кибер кафенце-чат-стая-излияния-дневник  ? :д
Предупредих ли ви,че по това време на нощта - вече 04:04ч., даже сутринта, получавам вдъхновение,особено ако съм будна и не ми се спи толкова много? Е,знаете.
А за глупостите казах ли ви? А, то не че не се вижда де.
Хубаво е да имате до себе си нещо за пиене, каквото обичате и предпочитате - кафе,чай,сок,фреш... а,може и тортичка... ммм . Предупреждавам ви, че тук може често да срещате всякакви изкушения - сравнения като палачинки,торти,пасти, бисквити,капучино,мока, фрапе,фреш от портокал,черен шоколад, шоколад като цяло,салати,плодове, все любими вкусотийки,използвани като сравнения. За нещо,каквото и да е.
Аз имам намерението обаче,все пак да легна да спя, а вие следващият път не правете грешката да четете без някаква храна до себе си,вместо сега да се облизвате,премлясквате шумно,или цапате клавиатурата с лигите си,все признаци на чревоугодничеството ви, точно в момента. А,ако сте гладни... още по-зле за вас. ;ддд
Лека нощ... мили читатели,до утре,когато сигурно ще ви пиша сънена с чаша кафе  нещо за ядене, готова да ви разкажа някоя по-скорошна история и случка.

[ Read More ]